Коя е най-скъпата компания в света?
Ето към кои компании инвеститорите насочват вниманието си
Купуват ли заплатите в Европа толкова, колкото преди пет години?
Според експерти, кризата с разходите за живот през 2022–2023 г. продължава да оказва влияние и през първото тримесечие на 2026 г.
Реалните заплати, които отразяват покупателната способност след инфлацията, все още са под нивата си от началото на 2021 г. в една трета от анализираните европейски държави. Според доклада „Перспективи за заетостта на ОИСР 2026“, обхващащ 27 европейски страни, в девет от тях е отчетен кумулативен спад на реалните възнаграждения между първите тримесечия на 2021 и 2026 г. В еврозоната реалните заплати са намалели с 1,8% за периода, след като пандемията, войната в Украйна, енергийната криза и високата инфлация оказаха сериозен натиск върху доходите и разходите за живот, предава Еuronews.
По думите на Андреа Басанини, редактор на доклада на ОИСР, кризата с разходите за живот през 2022–2023 г. продължава да оказва влияние и през първото тримесечие на 2026 г. Той обяснява, че секторните колективни трудови договори се подновяват през по-дълги интервали, което е забавило адаптирането на договорените заплати към инфлацията. В същото време законово определените минимални възнаграждения в голяма степен са успели да следват ръста на цените.
Снимка:
iStock
Най-голям спад на реалните заплати е отчетен в Италия – 6,1%, следвана от Чехия с 5,8% и Швеция с 4,8%. В Дания и Испания понижението е съответно 2,1% и 2%, а в Словакия, Финландия, Ирландия и Швейцария спадът е между 0,7% и 1,4%. Според икономисти причините включват забавеното подновяване на колективните договори, отслабената позиция на синдикатите, слабата производителност и умерения икономически растеж. Допълнително влияние оказват опасенията за сигурността на работните места, забавянето на европейската икономика и засилената международна конкуренция.
В другия край на класацията е Турция, където реалните заплати са се увеличили с 78,6%, макар експерти да предупреждават, че този ръст не отразява в пълна степен подобрение на жизнения стандарт. Според анализатори повишението до голяма степен представлява възстановяване след валутната криза през 2018 г. и е подкрепено от двойното увеличение на минималната работна заплата преди изборите през 2023 г. След това корекциите отново стават ежегодни и вече изостават от инфлацията. Експертите поставят под въпрос и надеждността на официалните данни за инфлацията в страната.
Сред държавите от ЕС най-силен ръст на реалните заплати отчита Унгария – 29,8%, следвана от Полша с 16,5%, като и двете страни са извън еврозоната. Според главния икономист на ING Петер Вировач това се дължи на недостига на работна ръка, активната политика по отношение на минималните заплати, процеса на догонване на доходите и усилията за възстановяване на покупателната способност след инфлационния шок. В рамките на еврозоната лидер е Литва с ръст от 14,8%, следвана от Латвия, Словения, Португалия, Гърция и Люксембург.
Сред петте най-големи европейски икономики най-добро представяне има Обединеното кралство, където реалните заплати са нараснали с 3,6%. В Германия увеличението е 0,9%, а във Франция – едва 0,1%, докато Италия и Испания остават със спад. Според експертите по-високите минимални заплати в Германия и Великобритания, както и по-гъвкавият пазар на труда във Великобритания, са помогнали възнагражденията да се адаптират по-бързо към инфлацията. В доклада се уточнява още, че данните за първото тримесечие на 2026 г. не включват последвалото ново поскъпване на енергията след ескалацията на напрежението между САЩ, Израел и Иран.
