„Плаващ град“: Това ли е най-големият круизен кораб в света?
Той ще разполага с жилища, училища, хотели, паркове, болница и дори спортен стадион
Кои европейски страни отчитат най-висока несигурност на работното място?
Най-малко хора избрали да работят доброволно на непълно работно време има в България, Румъния и Хърватия
Франция, Италия, Испания и Гърция са сред държавите с най-висок дял на работещите на срочни договори или непълно работно време. Част от тези страни вече предприемат мерки за ограничаване на тенденцията, докато в други работата на непълно работно време става все по-предпочитан избор. Макар да звучи парадоксално, за много служители в Европа временната заетост се е превърнала в трайна реалност, предава Еuronews.
Според Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд – около един на всеки 11 работещи в ЕС попада в категорията INE (принудителна нестандартна заетост). Това означава, че тези хора са принудени да преминават от една работа на непълно работно време, срочен договор или ангажимент в т.нар. гиг икономика към друг, тъй като не успяват да намерят по-стабилна заетост, например постоянен договор на пълен работен ден. От Eurofound отбелязват, че реалният брой на хората в тази категория вероятно е по-висок, като младите работници са особено засегнати.
Снимка:
iStock
Изследването показва, че Европа се разделя на три ясно очертани групи по отношение на принудителната нестандартна заетост. Най-високи нива се наблюдават в средиземноморските държави, като изключение прави Финландия. Италия е начело на класацията, като почти всеки пети работещ е принуден да работи на временен или непълен работен ден. Страната отчита и най-голямото увеличение на този тип заетост в ЕС от 2006 г. насам – с 6%. Испания я следва със 17%, докато в Кипър, Португалия и Гърция делът надхвърля 12%. В другия край на класацията са държавите от Централна и Източна Европа, както и група по-богати страни като Австрия, Германия, Дания, Нидерландия и Ирландия, където нивата варират между 4% и 5%.
Според Eurofound хората с по-ниско образование са непропорционално по-засегнати от нестабилната заетост. Въпреки това средният дял на работещите в подобни условия в Европа остава сравнително непроменен през последните две десетилетия – от 11% през 2006 г. до около 9% през 2024 г., след пик от 13% през 2015 г. Жените са изложени на по-висок риск от мъжете, като най-големи различия между половете се наблюдават във Франция и Германия, а най-малки – във Великобритания, Полша и Литва. Според фондацията част от причините се крият в пряка дискриминация на пазара на труда, тъй като някои работодатели използват временните договори като инструмент за подбор на служители, чиито семейни ангажименти възприемат като потенциален риск.
Снимка:
©Istock
Полша и Испания са примери за държави, които успешно работят за ограничаване на несигурната заетост. Полша отбелязва най-сериозния спад в дела на подобните работни места в ЕС – от близо 22% през 2006 г. до едва 7% през 2024 г. Това е резултат от промени в трудовото законодателство, въведени след 2016 г., които ограничават използването на временни договори и увеличават тяхното данъчно облагане. Испания пък създаде специален тип постоянен договор за сезонни работници – т.нар. fijo discontinuo. Той позволява ежегодно подновяване без краен срок, като работодателят е длъжен да върне служителя на работа при началото на новия сезон. Подобни положителни тенденции се наблюдават също в Германия и трите балтийски държави.
В същото време в някои страни договорите за работа на непълно работно време са доброволен избор. В Нидерландия 45% от работещите на непълно работно време предпочитат този вариант пред стандартен трудов договор на пълен работен ден. Според изследователите подобен модел е широко разпространен и дълбоко заложен в местната култура. В Белгия този дял достига 25%, подпомогнат от въведената система за „кредитиране на времето“, която цели да осигури по-голяма гъвкавост и по-добър баланс между професионалния и личния живот. От Eurofound подчертават, че работата на непълно работно време може да подобри съчетаването на кариерата със семейните ангажименти и да улесни участието на пазара на труда за хората с отговорности по полагане на грижи.
