1 USD
1.67566 BGN
Петрол
68.89 $/барел
Bitcoin
$112,104.0

Как Европа загуби 162 млрд. евро от екологичните проблеми?

България отбелязва 60% спад в добива на царевица заради тежката суша

Екологичната обстановка в Европа продължава да се влошава бързо, като само в рамките на периода 2021–2023 г. щетите, свързани с околната среда, възлизат на 162 милиарда евро. Това става ясно от доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), предава БТА.

Снимка: Getty Images/iStock

В документа се подчертава, че Европа е континентът, който се затопля най-бързо в световен мащаб. Климатичните промени оказват сериозно въздействие върху сигурността, здравето на населението, екосистемите, инфраструктурата и икономиката. По изчисления на агенцията, екстремните климатични явления са причинили икономически загуби за Европейския съюз в размер на приблизително 738 милиарда евро от 1980 до 2023 г., като над 162 милиарда от тях са само за последните три години.

Загубите, отчетени между 2020 и 2023 г., са два и половина пъти по-големи в сравнение с цялото предходно десетилетие. Пример за подобен мащабен ефект е Словения, където наводненията през 2023 г. са предизвикали спад в брутния вътрешен продукт от цели 16%. Данни на Европейската централна банка сочат, че 72% от производителите на стоки и услуги в ЕС зависят в значителна степен от природни ресурси, което прави икономиката силно уязвима към екологични сътресения.

Снимка: Getty Images/iStock

В частност, България, заедно с Румъния и Унгария, отбелязва сериозен спад в добивите на царевица през 2022 г. между 50 и 60 процента, причинен от тежка суша през пролетта и лятото. В периода от 2000 до 2023 г. средно над 69 000 квадратни километра земеделски земи годишно са били засегнати от засушаване в рамките на ЕС-27, което допълнително задълбочава проблема с продоволствената сигурност.

Какво може да се подобри? 

Авторите на анализа подчертават, че устойчиво подобрение в екологичната ситуация може да се постигне само чрез значително редуциране на емисиите на парникови газове. Те настояват, че до края на XXI век трябва да се достигне баланс между отделянето и поглъщането на тези газове, така че нетните емисии да бъдат сведени до нула. В предишни оценки се посочва, че средната стойност на глобалното затопляне за периода 2014–2023 г. е 1,19 градуса по Целзий, като последното десетилетие е белязано от безпрецедентно ускорение – 0,26 градуса. Учените свързват това с високото ниво на емисии, както и с отслабването на охлаждащия ефект на аерозолите в атмосферата.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет за вземане на инвестиционно решение.

Последни публикации

Виж всички предложения от брошурата тук