Иранската революционна гвардия контролира икономиката - ето защо валутата страда

Икономическите проблеми на Иран се задълбочават от строгия санкционен режим

В Иран достъпът до стабилен, определян от държавата валутен курс е привилегия, запазена за тесен кръг приближени. Най-близо до тази „опашка“ стоят икономическите мрежи, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КСИР, известен и като IRGC) – една от най-могъщите институции в страната, пише Euronews.

От строителството и енергетиката до пристанищата, телекомуникациите и логистиката, Революционната гвардия доминира ключови сектори от иранската икономика, превръщайки се не просто във военна сила, а в паралелен център на политическа и икономическа власт.

От революционна гвардия до икономически гигант

Снимка: Reuters

Създаден след Ислямската революция през 1979 г., Корпусът на гвардейците има за цел да защитава религиозните и революционни устои на републиката и да проектира влиянието ѝ извън границите на Иран. По време на ирано-иракската война (1980–1988 г.) организацията изгражда собствени инженерни, логистични и инфраструктурни способности, необходими за поддържането на военния конфликт.

Именно тогава започва и икономическата ѝ експанзия. В периода на следвоенно възстановяване през 90-те години свързани с КСИР компании, най-вече инженерното звено Khatam al-Anbiya, започват да печелят мащабни държавни договори, често без конкурентни търгове и при минимален граждански контрол.

Двойна икономика и „икономика на съпротивата“

С времето тези структури се разрастват в нефтения и газовия сектор, инфраструктурата, транспорта, пристанищната дейност, телекомуникациите и минното дело. Така в Иран се оформя двойна икономика: формален граждански сектор, подлежащ на регулации, и паралелна система, контролирана от военни и свързани със сигурността елити.

Официално този модел е наричан „икономика на съпротивата“ (eghtesad-e moghavemati) – доктрина, популяризирана от върховния лидер Али Хаменей и формализирана през 2014 г. Според анализатори обаче тя на практика служи като политическо прикритие за по-силно държавно и военно влияние върху икономиката, което концентрира богатство и власт и изтласква частния бизнес.

Санкции, валутен срив и обедняване

Снимка: iStock

Икономическите проблеми на Иран се задълбочават от строгия санкционен режим. По време на революцията през 1979 г. един щатски долар се е разменял за около 70 риала. В началото на 2026 г. курсът надхвърля 1,4 милиона риала – срив от близо 20 000 пъти за четири десетилетия.

ООН възстанови санкциите срещу Иран през септември 2025 г., след провал на опитите за удължаване на облекченията, обвързани с ядрените споразумения. Мерките включват ембарго върху конвенционални оръжия, ограничения върху балистичната ракетна програма, замразяване на активи и забрани за пътуване. ЕС също наложи санкции, включително заради нарушения на човешките права и доставката на дронове за Русия.

Според проекта Iran Open Data, цитиран от Euronews, Иран губи около 20% от потенциалните си приходи от петрол, тъй като е принуден да заобикаля санкциите чрез сложни и скъпи схеми. Петролът често се продава с отстъпка, транспортира се от „сенчести“ танкери, прехвърля се от кораб на кораб в открито море или се съхранява офшорно – всичко това намалява крайната цена за барел.

През годината до март 2025 г. страната е спечелила около 23,2 млрд. долара от износ на петрол, но е могла да получи над 28 млрд. долара – разлика от около 5 млрд. долара, изгубени заради разходите по заобикаляне на санкциите.

Загубено десетилетие и социално напрежение

Световната банка описва ситуацията като „загубено десетилетие на икономически растеж“. Между 2011 и 2020 г. БВП на глава от населението се е свивал средно с 0,6% годишно. Близо 10 милиона иранци са изпаднали в бедност, а делът на хората под международната линия на бедност е нараснал от 20% на 28,1%.

Още по-тревожен е фактът, че около 40% от населението е уязвимо от изпадане в бедност, което означава, че рискът за тях да обеднеят в близко бъдеще е по-голям от 20%.

Валутна политика и привилегии

Снимка: iStock

Валутната нестабилност в Иран е структурен проблем. След възстановяването на американските санкции през 2018 г. държавата въведе субсидиран курс от 42 000 риала за долар за внос на стоки от първа необходимост. С времето достъпът до този курс беше ограничаван, а през 2022 г. политиката бе заменена с нов субсидиран курс от 285 000 риала за долар.

Паралелно с това пазарният курс през 2024 г. се движеше между 580 000 и 630 000 риала за долар. Тази разлика превърна достъпа до валута в политическа привилегия, разпределяна от държавата – в полза най-вече на структури, близки до властта и КСИР.

Протестите и гласът на улицата

На този фон Иран е обхванат от национални протести, предизвикани от инфлацията, обезценяването на валутата и усещането за дълбока несправедливост. Докато властите обвиняват санкциите, протестиращите насочват гнева си към ръководството на страната, скандирайки „Смърт на диктатора“ и „Смърт на Хаменей“, както и призиви за „демокрация и равенство“.

Символ на това недоволство все по-често става Големият пазар в Техеран – историческото търговско сърце на столицата. Когато той затваря или се изпълва с протестиращи, това е ясен сигнал, че икономическата криза вече е достигнала самата основа на обществото.

В този контекст скандиранията „Търговецът може да умре, но никога няма да приеме унижение“ звучат като обобщение на общественото настроение в страна, разкъсвана между санкции, паралелна икономика и нарастващо социално недоволство

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN