
Тръмп отложи продажбата на TikTok
Президентът на САЩ даде още 75 дни на ByteDance да продаде приложението
ЕС има опит с финансовата криза в Гърция през 2010 г.
Един от важните въпроси, които вълнуват страната ни е дали няма да се наложи да плащаме сметката на задлъжнелите държави членки. Такъв беше случаят с Гърция преди години, когато държавата изпадна в криза. Какво е положението към момента?
След финансовата криза през 2010 г. бяха въведени значителни промени в контрола върху задлъжнялостта и финансовата стабилност в еврозоната. Бяха засилени правилата за фискална дисциплина (наблюдение и санкции за неспазване на бюджетните правила) чрез въвеждането на Фискалния пакт, който изисква държавите членки да поддържат балансирани бюджети и да ограничават структурния дефицит до 0.5% от БВП, обявиха от БНБ.
Създаден беше ЕМС като постоянен фонд за подпомагане на държави от еврозоната с финансови затруднения. Той предоставя заеми след анализ на дълговата устойчивост и при строги условия, вписани в програма за икономическо приспособяване, която следва да се изпълнява от държавата-кредитополучател. Заемът се отпуска на няколко транша, като преди всеки от тях всички държави членки обсъждат мониторингов доклад от Европейската комисия и Международния валутен фонд (доколкото в повечето случаи се прилага съвместно финансиране със средства и от Фонда).
Чрез изграждането на банковия съюз бяха въведени механизми за надзор и преструктуриране на банки, включително Единният надзорен механизъм (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), които имат за цел да се предотвратят бъдещи банкови кризи. Въведени бяха нови регулации, които изискват банките да поддържат по-високи нива на капитал и ликвидност, за да се справят с икономически шокове, без да е необходима намеса на държавата.
Тези промени целят да предотвратят повторение на кризи като тази от 2010 г. и да осигурят по-голяма финансова стабилност в еврозоната.
В момента паричната политика на Европейската централна банка оказва косвено влияние върху благосъстоянието на гражданите в България. Това е така, защото България е под валутен борд, при който левът е фиксиран към еврото. Всяка промяна в лихвените проценти на ЕЦБ може да повлияе на лихвите по кредити и депозити в България, макар и с известно закъснение и по-слабо изразено въздействие в сравнение с държавите от еврозоната.
След въвеждането на еврото, влиянието на паричната политика на ЕЦБ ще бъде по-пряко. България ще стане част от еврозоната и ще има достъп до инструментите на ЕЦБ, като например програмите за количествени улеснения и стабилизационните механизми. Това може да доведе до по-ниски лихвени проценти, по-добри условия за кредитиране и повишена финансова стабилност.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Президентът на САЩ даде още 75 дни на ByteDance да продаде приложението
Основните "виновници" за поскъпването са плодовете, зеленчуците, прясното и киселото мляко