Още проблеми за Shein: Студент намира жив скорпион в пратка от компанията
Тревожен инцидент разкрива рисковете на бързата мода
В борбата за Олимпийските игри някои градове са похарчили до 100 млн. долара само за процеса на кандидатстване
Париж ще бъде централна сцена на невероятни представления и постижения на човешкото тяло, ум и дух през следващите няколко седмици. Домакинството на Олимпийските и Параолимпийските игри обаче се превърна в изключително постижение само по себе си - и то финансово неиздържано, пише CNN.
Четиригодишните летни и зимни прояви имат своята цена. Особено през последните десетилетия спектакълът е белязан от превишаване на бюджета, дългосрочни дългове, разточителна инфраструктура, изселване, политически конфликти и вреди за околната среда.
Международният олимпийски комитет се надява да поправи положението, като започне с Игрите в Париж: Неправителствената спортна организация има за цел да възприеме по-икономичен и по-екологичен подход в сравнение с предишните години.
„Това ще бъде първата олимпиада след Сидни, на която общите разходи ще бъдат под 10 милиарда долара“, казва Виктор Матисън, професор по икономика в Колежа на Светия кръст, който е изследвал финансовите разходи на олимпиадата.
„Това се дължи на факта, че МОК нямаше градове, които да искат да бъдат домакини“, добави той. „За градовете стана съвсем ясно, че - при стария режим - това са били истински финансови провали за участващите градове и са били безумно скъпи, с малка надежда да си върнат парите в дългосрочен план.“
Все пак някои икономисти и изследователи твърдят, че една наистина устойчива Олимпиада ще трябва да изглежда много по-различно от игрите, които познаваме днес.
Завой към екстравагантност
Преди 40 години Олимпийските игри също бяха на кръстопът. След като Игрите в Мексико през 1968 г. и Игрите в Мюнхен през 1972 г. бяха белязани от смъртоносно насилие, а Игрите в Монреал през 1976 г. превишиха драстично разходите си, почти нямаше желаещи да бъдат домакин на Игрите през 1984 г., казва Андрю Зимбалист, спортен икономист от колежа „Смит“, който пише за икономическото напрежение на Олимпийските игри и Световната купа в книгата си „Цирк Максимус“.
Лос Анджелис, единственият град, който подаде оферта за игрите през 1984 г. (след като Техеран се отказа), успя да използва съществуващата си инфраструктура и стадиони, да осигури изгодни корпоративни спонсорства и права за излъчване и да превърне събитието в маркетинговия гигант, който е днес.
Черешката на тортата: Организационният комитет на Лос Анджелис завърши с излишък от 215 млн. долара.
„Показвайки примамливия път към възможните печалби, градове и държави се наредиха на опашка за честта да бъдат домакини на игрите“, пише Зимбалист в книгата си. „Състезанието за домакинство на игрите стана почти толкова интензивно, колкото и самото спортно състезание.“
В борбата за Олимпийските игри някои градове са похарчили до 100 милиона долара само за процеса на кандидатстване, казва той. А след като получиха тези оферти, разходите често надхвърляха първоначално предвидените и заложените в бюджета.
Превишаване на разходите
Според проучване на Оксфордския университет, публикувано през май 2024 г., пет от последните шест олимпийски игри (летни и зимни) са превишили разходите си с над 100 %, включително Париж.
„Всички игри, без изключение, имат превишаване на разходите“, пишат изследователите. „За нито един друг вид мегапроект не е така, дори за строителството на атомни електроцентрали или за съхранението на ядрени отпадъци.“
Изследователите отбелязват, че не са включили непреките капиталови разходи, като например подобрения на пътища, железопътни линии, летища, хотели и друга инфраструктура, която не е пряко свързана с провеждането на игрите.
Според изчисленията на Зимбалист (които включват оперативни разходи и преки и непреки разходи за инфраструктура) самите игри стават все по-екстравагантни: Пекин похарчи над 40 млрд. долара за летните игри през 2008 г., Сочи - над 50 млрд. долара за зимните игри през 2014 г., а разходите на Рио де Жанейро за летните олимпийски игри през 2016 г. достигнаха 20 млрд. долара, пише той.
„Един от големите проблеми, независимо дали разглеждате въпроса за излишъка или дефицита, или някакъв друг строго финансов въпрос, е, че ако наистина искате да знаете колко пари се харчат и колко пари постъпват, просто трябва да включите всичко“, казва Зимбалист в интервю за CNN. „Не можете да включите само разходите за 17 дни.“
А когато приходите са част от разходите - средно около 6-8 млрд. долара от 2005 г. насам - математиката започва да губи смисъл.
Освен това счетоводството на олимпийските игри е много заменимо и лесно за манипулиране, добави той. В допълнение към непреките разходи, които не се включват в официалните бюджети, някои преки оперативни разходи също се оказват извън сметките.
Тревожен инцидент разкрива рисковете на бързата мода
Днес (11.10) Министерството на електронното управление ще започне процедурата по довереното изграждане на софтуера
Цветното небе е достойно да присъства на всяко стори в Instagram