Германците подхранват световното търсене на злато, но рекордните цени намаляват интереса към бижутата
Покупките на физическо злато – кюлчета и монети, скачат с 11 %
Глобалното търсене на злато се е повишило с 3 % на годишна база през второто тримесечие на 2025 г., достигайки 1249 т, сочи докладът на World Gold Council (WGC). Най-силен принос дават златно обезпечените борсово търгувани фондове (ETF), чиято нетна покупка е нараснала за второ поредно тримесечие, както и повишеното инвестиране в кюлчета и монети.
От началото на 2023 г. цената на метала се покачва значително, макар през последните седмици да се наблюдава известно успокояване. В момента една тройунция (31,1 г) се търгува около 3330 щатски долара. По-високата цена понижава търсенето на бижута в количествено изражение, но стойностно пазарът на ювелирни изделия остава по-скъп, съобщава немското издание Faz.
Къде расте интересът към кюлчета и монети?
Покупките на физическо злато – кюлчета и монети – скачат с 11 % на годишна база до 306,8 т през второто тримесечие. За първото полугодие това е най-високото равнище от 2013 г. насам. Регионалните различия обаче са значителни:
В Съединените щати търсенето спада с 53 % до 8,8 т.
В Европа, и особено в Германия, тенденцията е противоположна. Немските инвеститори купуват 10,9 т, докато година по-рано нетно са продали 2 т. Така Германия заема пето място сред най-големите купувачи, след Китай, Индия, Турция и Иран.
„Силното търсене на кюлчета и монети в Германия и Европа се дължи преди всичко на високата геополитическа и икономическа несигурност“, обяснява анализаторът на WGC Криш Гопаул пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
Каква е картината при ETF?
Нетните потоци към златни ETF, чиито доставчици често са базирани в САЩ, се обръщат от отлив от 7,1 т година по-рано към приток от 170,5 т през второто тримесечие на 2025 г. Гопаул посочва, че „несигурността около митническата политика“ и „по-неясната перспектива за растеж и инфлация“ карат инвеститорите отново да търсят сигурно убежище.
Как реагират централните банки?
Централните банки и сродни институции купуват 166,5 т злато, с 21 % по-малко спрямо същия период на 2024 г. и с 33 % под нивото от предходното тримесечие. „Търсенето се охлажда, но остава над дългосрочната средна стойност“, уточнява анализаторът.
Полската национална банка е най-големият купувач с 19 т.
Държавният петролен фонд на Азербайджан и Националната банка на Казахстан прибавят по 16 т.
Турската централна банка купува 11 т, а Китайската народна банка – още 6 т.
Резервите на Китай достигат 2299 т, на САЩ – 8143 т, а на Германия – 3352 т. Бундесбанк се е разделила с малки количества за производство на монети.
Какво става с бижутата и индустрията?
Търсенето на злато за бижутерия намалява с 14 % до 341 т, най-вече заради спада в Китай (-20 %) и Индия (-17 %). В индустриалния сегмент се отчита понижение от 2 % до 78,6 т, въпреки че златото остава ключово при чиповете за изкуствен интелект. „Необходимите количества за този сектор се увеличават, но остават малки спрямо общото световно търсене“, пояснява Гопаул.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
