Бум на фалитите в България, кои сектори са най-засегнати?
В Централна и Източна Европа обаче се наблюдават по-малко фалити
Свят
Проектът носи името Molière Ex Machina
Какво би създал най-великият драматург на Франция, ако беше жив днес? Този въпрос стои в основата на амбициозен проект на екип от френски учени, изследователи и артисти, които използват изкуствен интелект, за да пресъздадат стила на Молиер.
Резултатът е пиесата L'Astrologue ou les Prédictions mensongères, създадена в рамките на тригодишно сътрудничество между Sorbonne University и артистично-изследователския колектив Obvious. Екипът е обучил изкуствен интелект да имитира езика, стила и сатиричния почерк на Молиер.
Драматургът, смятан за баща на съвременната френска комедия, заема централно място във френската култура – подобно на Уилям Шекспир в англоезичния свят. Неслучайно френският език често е наричан „езикът на Молиер“.
Пиесата е написана на френски език от XVII век и ще бъде поставена в Royal Opera of Versailles. Сюжетът разказва за лековерен баща, обсебен от астрологията, който принуждава дъщеря си да се омъжи за възрастен перукар – класически молиеров мотив, насочен към разобличаване на човешката наивност.
По думите на заместник-председателя на Сорбоната Пиер-Мари Шовен, проектът съчетава научна строгост и вярност към творческия процес на автора. „Не съществува утвърден модел за създаване на пиеса в стила на Молиер, затова трябваше да изградим такъв – възможно най-прецизен и автентичен“, посочва той.
Проектът, наречен Molière Ex Machina, има за цел да създаде произведение, което никога не е съществувало, но би могло да съществува, пише БГНЕС. Самите изследователи признават, че опитът да се имитира Молиер е „смел, почти кощунствен“.
Създаването на пиесата е изисквало хиляди взаимодействия между екипа и алгоритмите – над 20 000 обмена. Изкуственият интелект е бил използван не само за текста, но и за създаването на костюми, музика и сценография. В процеса са участвали литературни експерти, режисьори и музиколози, които са прецизирали резултатите.
В постановката участват девет актьори, двама танцьори и четирима музиканти. Използвани са автентични сценични техники, перуки и костюми, вдъхновени от епохата на крал Луи XIV.
Въпреки впечатляващите резултати, проектът повдига въпроси за ролята на изкуствения интелект в изкуството. Генеративните технологии навлизат все по-дълбоко в творческите индустрии и предизвикват сериозни дебати.
Създателите на проекта обаче го определят като културен експеримент. „Изкуственият интелект ни дава възможности, които иначе не притежаваме – като огромна памет и бързина на създаване“, казва режисьорът Микаел Буфар. В същото време той подчертава, че човешкият принос остава водещ.
„Имаше моменти, в които резултатите на изкуствения интелект бяха впечатляващи, но цялостната структура е резултат от човешки труд и решения“, допълва Шовен.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
В Централна и Източна Европа обаче се наблюдават по-малко фалити
Само преди седмица цената им беше двойна
Цените за килограм днес стигат 18 евро