ЕС ускорява развитието на високоскоростна железопътна мрежа

Идеята е да може да стигнете от Мюнхен до Рим за шест часа и от Скопие до Атина за не повече от четири часа

Европейската комисия ще инвестира в развитие на бърза железопътна мрежа, пише Европейският нюзрум, платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Идеята е да може да стигнете от Мюнхен до Рим за шест часа и от Скопие до Атина за не повече от четири часа.

Снимка: Reuters

ЕК представи нов пакет за транспорта, включително план за ускорено развитие на високоскоростната железопътна мрежа в Европа. Целта е времето за пътуване между големите градове да бъде намалено наполовина до 2040 г., чрез нови линии и модернизация на съществуващите, с цел скорости от 200 км/ч или повече. Идеята е жп пътуванията да станат привлекателна алтернатива на кратките полети, да се подобри свързаността и транспортната система на ЕС да бъде по-ефективна и екологична.

Започват да се произвеждат първите двуетажни влакове в Обединеното кралство

Сделката е на стойност 2 млрд. евро

„Високоскоростните влакове не само съкращават времето за пътуване, но и обединяват европейците, укрепват икономиката и подпомагат устойчив транспорт“, заяви еврокомисарят Апостолос Цицикостас. Пътниците би трябвало да стигат от Берлин до Копенхаген за 4 часа вместо 7, от София до Атина за 6 часа вместо 13:40, а от Виена до Берлин за 4:30 вместо 8:10. Заместник-председателят на ЕК Рафаеле Фито подчерта, че съкращаването на времето за пътуване между столиците е прагматичен резултат от усилията за по-обединена Европа.

Брюксел планира да премахне пречките пред трансграничните железопътни пътувания – от хармонизиране на билетните системи до насърчаване на конкуренцията и по-ниски цени. Планът се основава на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и включва законодателни мерки за ускоряването ѝ. Железопътният транспорт е устойчив и отделя едва 0,3% от емисиите в транспортния сектор.

Снимка: Reuters

ЕК възнамерява да обедини държавите членки, железопътните оператори и финансовите институции, за да осигури инвестиции от поне 345 млрд. евро до 2040 г., надхвърлящи 500 млрд. евро до 2050 г. Алберто Мацола от CER определи плана като ключова стъпка към интегрирана трансевропейска мрежа. Все пак досегашните усилия срещат трудности, като проблемите с нощните влакове Париж–Берлин и блокирания първи курс на линията Брюксел–Венеция.

Високоскоростната мрежа в Европа е концентрирана главно в Испания, Франция, Италия и Германия, докато Централна и Източна Европа остават слабо свързани. SNCF планира от 2026 г. високоскоростни услуги в Италия, конкурирайки Trenitalia, след като вече навлезе в Испания. Испания има най-много високоскоростни линии в Европа – над 4400 км, но връзките с съседните страни са ограничени. Планът включва и Лисабон–Мадрид с високоскоростен влак до 2034 г.

В Централна и Източна Европа страните също планират модернизации. Полша е водеща за инвестиции, Словакия получава над 135 млн. евро за модернизация и безопасност, а Словения ще свърже Любляна с Виена, намалявайки пътуването от 6 ч. на 4:30. България и Северна Македония подписаха споразумение за трансграничен тунел, част от Коридор VIII и TEN-T. София–Атина ще бъде 6 часа, Скопие–Атина – до 4 часа.

Влакът ви закъснява? Ето какво обезщетение трябва да получите от БДЖ

Ето как да поискате обезщетение

Германия остава проблем, заради влошени услуги на Deutsche Bahn, закъснения и финансови загуби. Оптимизмът за безпроблемно преминаване през страната е нисък. В Чехия новото правителство спира високоскоростна линия към Полша, но основната линия остава. Любителите на нощни влакове бяха разочаровани от прекратяването на Берлин–Париж, макар European Sleeper да планира три курса седмично от март 2026 г. Недостигът на подвижен състав е проблем и за България, където БДЖ има недостиг на вагони и влакове за дълги разстояния.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN