Пускат нов влак със спални вагони, обикалящ 7 европейски града
Колко струват билетите?
Каква е историята на ботокса?
През последните дни темата за ботокса е една от най-обсъжданите у нас след като 12 жени потърсиха лекарска помощ след поставянето на ботокс от една лекарка. От години ботоксът е използват от стотици хиляди жени, но вероятно малцина знаят неговата история.
Разработването на Botox (onabotulinumtoxinA) започва през 70-те години на миналия век, когато д-р Алън Скот се опитва да изобрети инжекционно вещество, което да отслаби екстраокуларните очни мускули при пациенти със страбизъм (бел. ред. при страбизъм двете очи гладат в различни посоки едно спрямо друго) като алтернатива на мускулната хирургия. Това търсене доведе до изобретяването на ботулинов токсин тип А, който беше тестван и разработен през следващите 15 години, пише в своя статия Националният център по биотехнологии на САЩ.
Тъй като ботулиновият токсин тип А премина от експериментално лекарство към продукт, който се нуждае от лицензиране от Администрацията по храните и лекарствата (FDA), първите методи за производство и процедури за контрол на качеството бяха разработени за Oculinum, продуктът с ботулинов токсин тип А. Той в крайна сметка беше продаден на фармацевтичната компания Allergan и стана известен като Botox.
Първият пациент, който инжектирах, беше претърпял операция за отлепване на ретината и остана с дръпнато на една страна око. Той беше нетърпелив да получи ботулинов токсин тип А като експериментално лечение. Не очаквахме значителни нежелани реакции, но съгласно протокола трябваше да го държим в интензивното отделение на болницата 3 дни след инжекциите. Протоколът изискваше много малка първоначална доза, която имаше правилния ефект на изправяне на окото, казва тогава д-р Скот.
"След първоначалния ни успех при страбизма, ние започнахме да инжектираме пациенти за други нервно-мускулни състояния като блефароспазъм. В крайна сметка други лекари се заинтересуваха от използването на ботулинов токсин тип А и започнахме да получаваме много заявки за лекарството", добави той.
В следствие на това д-р Скот, заедно с Денис Хъничърч започват процес по лицензирането на ботулиновия токсин. С течение на времето обаче срещат проблеми. За кратък период използването на продукта беше спряно тъй като нито изследователският институт Smith-Kettlewell, нито застрахователите искаха да се разпространява токсин за човешка употреба. По това време Oculinum се превърна в основно средство за лечение на блефароспазъм и пациентите бяха изключително разстроени от спирането на продукта. Това стана причина Агенция за контрол на храните и лекарствата на САЩ да работи активно за пускането и разпространението на продукта.
Лицензирането
Oculinum е лицензиран от FDA на 29 декември 1989 г. за лечение на страбизъм и блефароспазъм, свързани с дистония при пациенти на 12 и повече години. Allergan имаше споразумение за разпространение с Oculinum Inc., от която по-късно придоби продукта Oculinum през 1991 г. Той беше преименуван на Botox през 1992 г.
Употребата в крайна сметка се разшири до хиперфункционални бръчки на лицето.
В края на 20-ти век ботоксът навлиза сериозно в центъра на вниманието на козметичната индустрия. През 1987 г. д-р Жан Карудърс открива потенциала му като средство за изглаждане на бръчки. Неговото пионерско изследване на мускулно-отпускащи инжекции бързо доведе до революция в неинвазивните лечения против стареене.
Колко струват билетите?
Пазарът на труда се променя с бързи скорости
Доналд Тръмп "затвори вратичката", която китайските компании иползваха да внасят безмитно в САЩ