1 USD
2.02803 BGN
Петрол
85.36 $/барел
Bitcoin
$18,770.4

Авторът на „(Няма) безплатен обяд“ Дейвид Смит: Кризата и шокът в цените ще преминат до месеци

 

Увеличаването на лихвените нива цели да намали търсенето, но увеличава натиска върху хората, върху жизнения стандарт, върху бизнесите, заяви той в предаването "120 минути"

Дейвид Смит е британски журналист и автор в областта на икономиката. Учил е в университета в Кардиф, както и в Оксфорд. Кариерата му започва като икономически репортер в "Лойдс Банк". По-късно се присъединява към "Now!magazine. От 89 г. става редактор в отдел "икономика" към изданието "Сънди Таймс" От 2016 г. води и своя седмична рубрика.

Преподава в университетите в Кардиф и в Нотингам. Носител е на много награди, сред които и наградата "Харолд Уинкод" за икономически журналист на годината. Автор на книгите "Години на нестабилност. Какво следва" и "Нещо ще се случи". Най-новата му книга "Безплатен обяд: лесно разбираема икономика" излезе преди няколко седмици. За инфлацията, цените и парите. Ексклузивно - Роуминг от Лондон.

Интервю за "120 минути" на Светослав Иванов

- Преди всичко, добре дошли и благодаря за участието!

- Удоволствието е мое! 

- Според вашия фолклор, най-любимата тема на британците на вечерното парти са цените на жилищата. Е, дойдохме си на думата. Намаляването на данъка, дължим при покупката на жилища, и ниската лихва по кредитите доведоха до повсеместен бум на цените. Вижда ли се краят?

Да, има неочакван бум на цените на пазарите в Обедненото кралство, а и повсеместно през последните години. Това беше неочаквано. Когато дойде пандемията, всички очакваха рецесия и понижение на цените на жилищата, но това е най-необичайният бум на цените на жилища. Както споменахте, намалените лихви, заедно с данъчните облекчения за пазара на имоти всъщност доведе до изключителен ръст на цените. Трябва да отбележа, че откакто го написах в книгата, други теми дойдоха на дневен ред – Брекзит например е много обсъждана тема в Обединеното кралство и напоследък, разбира се, говорим много за руската инвазия в Украйна и нестабилността на световната икономика.

- Всички се опасяваме от стагнация, рецесия, висока инфлация. В тези условия очаквате доходите да падат или да се увеличават?

- В момента сме свидетели на шок в цените на енергия. Всъщност два шока – първо, разгръщането на световната икономика след пандемията и това води до недостиг на доставки. Много от продуктите на Запад се доставят от Китай, но и много от Украйна и Русия, особено хранителните продукти, така че има сътресение в цените на тока. Резултатът е, че това намалява реалния доход в държавите, които консумират тези продукти, включително по-голямата част от Европа, а и Обединеното кралство.

Тук спадът на реалния доход е рекорден за историята през последните 60 години. Подобна е ситуацията в цяла Европа в момента. Предвид този значителен спад е въпрос на късмет да избегнем рецесия.

- Да, цените на горивата се увеличават стремглаво, а цената на нефта е далеч от рекордните равнища. Въпросът ми е защо цените по бензиностанциите са толкова високи по целия континент? В България например никога не са били толкова скъпи.

- Добър въпрос. Ако погледнете цените на нефта, това не са най-високите, които някога е имало. Цената на нефта беше най-висока 2008 година, точно преди финансовата криза, когато стигна 147 долара на барел. Напоследък беше около 120 долара на барел, като сега е по-близко до 100 долара на барел, така че може да се запитате защо цените на бензина и дизела са толкова високи? Според мен до голяма степен е свързано с намаления капацитет за рафиниране в Европа, включително и тук. Не знам в България какво е положението, но много от рафинираните продукти, особено дизелът, идва от Русия, така че те държат здраво не само пазара на газ, но и на някои рафинирани продукти. Затова цените на горивата са толкова високи.

Правителствата се опитват да предприемат действия за намаляване, намалявайки данъците, акциза, но това не стига за избягване на тези рекордни цени. И пак, много е интересно, че икономически погледнато, а и както пиша в книгата, би се очаквало, че когато цената се увеличи, потреблението ще се намали, но тези дни това не се случва при бензина и дизела. Хората продължават да шофират почти колкото преди. Може да карат малко по-бавно в опит за пестене на гориво, но това е станало вече жизненоважно. Може да намалят разходите си за други неща, но не и за бензин и дизел.

- Има ли начин за намаляване на цените? Смятате ли, че в близко бъдеще ще се случи?

- Според мен какво се случва… Това е доста необичайно, поради руската ситуация, но ако погледнете историята от сътресения в цените на енергията, те обикновено са краткотрайни, не продължават толкова дълго, защото или се увеличава предлагането – както знаете, президентът Байдън беше в Саудитска Арабия преди няколко дни в опит да ги накара да извличат повече нефт. Донякъде това се случва, има допълнителен нефт на световния пазар, което с времето ще намали цените. Но също така, ако икономиките изпаднат в рецесия, това намалява търсенето, което също ще намали цените. Настоящата година ще е лоша по отношение инфлацията на енергия и храни, но очаквам идната година инфлацията навсякъде да спадне. Вярвам, че тази криза, този шок в цените ще премине до догодина.

- Какво ще се случи според вас, ако Путин прекрати доставката на газ за Европа?

- Това е голям проблем в момента, както знаете, ЕК се опитва да насърчи всяка държава да намали потреблението си на газ с 15%, за да се набави резерв за зимата. Според мен ще отнеме време, докато европейските държави успеят да намалят зависимостта си от руски газ. Ако това се случи, ако бъдат преустановени доставките за държава като Германия, която много зависи от внесения газ от Русия, ще има много сериозна промишлена рецесия, което ще означава цялостна рецесия. Това би ни върнало към енергийните кризи и рецесии от 70-те години на миналия век. Тогава близкоизточните държави в ОПЕК ограничаваха доставките, сега – Русия. Така че би било много тежък удар за европейската икономика, ако се случи.

- Щатският долар е по-силен от еврото за първи път от поколения насам. Какво означава това за средностатистическите граждани – като нас, въпреки че вашата валута е различна...

- Разбирам ви напълно. Изненадващо е, че американският долар е толкова силен, но причината е, че валутните пазари гледат Америка, гледат тамошната централна банка – Федералния резерв, и очакват много по-бързо от всяка друга държава да повиши лихвените проценти. Това вдига стойността на долара. Банкерите от ЕЦБ тъкмо тази седмица увеличиха лихвените проценти, което изненада някои и повиши стойността на еврото малко.

Но в общи линии, един от проблемите, пред които се изправяме, когато валутата ни е слаба, е – тъй като много от стоките в света се оценяват в долари, вкл. нефт, газ, а и много хранителни стоки – та ако имате слаба валута, еврото ако е слабо и валутата, свързана с еврото, е слаба, то това означава, че внасяте повече инфлация, защото цената в евро се увеличава повече, отколкото цената в долари. Това допринася към намаляването на жизнения стандарт, което виждаме в Европа – слабостта на еврото и силата на долара.

- Как ще повлияе на инфлацията тук днешното решение на ЕЦБ да повиши трите си основни лихвени проценти?

- Всички големи централни банки в света, вкл. ЕЦБ тръгнаха с идеята, че инфлацията в момента е временна и че не могат да направят нищо особено спрямо нея, понеже не могат да повлияят на цените на нефт или храна, не могат да спрат руската инвазия в Украйна. Последната централна банка, реагирала и променила това виждане, е ЕЦБ. Тя сега реагира, като увеличава лихвените нива и се ангажира да го направи отново.

Добър въпрос е защо се увеличават лихвените нива, когато толкова много причини за инфлацията са международни. Според мен се опитват да намалят търсенето на тези неща, защото така се намалява инфлацията. Това увеличава натиска върху хората, върху жизнения им стандарт, върху бизнесите, които вече понасят много по-високи разходи. Това е старомоден и изтъпен инструмент, с който се опитват да препречат пътя на инфлацията, като увеличават лихвените нива, като с времето става по-болезнено.

Имахме един премиер в Обединеното кралство, Джон Мейджър, неговото описание на процеса по вдигане на лихвените нива беше, че ако не боли, не действа. Идеята на повишаването на лихвените нива е да заболи, като чрез болката намалява инфлацията.

Разбирам. Какво е правилното отношение в момента с толкова много кризи – да се купува или да се пести?

- Едно интересно нещо е, че има много моменти по пътя в последно време – човек би си казал, че пандемията ще е много вредна за инвестициите и до голяма степен инвеститорите се измъкнаха добре от случилото се. Видяхме неотдавна това, което наричаме "мечи пазар" в Америка, защото цените на акциите паднаха. А и фондовите борси бяха много притеснени от това какво ще стане, когато централни банки, като ЕЦБ, Федералния резерв, Bank of England започнат да вдигат лихвените нива. В момента все още има вяра, че ще успеем да преодолеем и това, че инфлацията ще е временна и няма да продължи толкова дълго, че има още светлина в тунела.

Така че не бих продавал при този пазар, а внимателно бих купувал. Но разбира се, не купувайки по-рисковите технологични акции, те доста поевтиняха. На този етап, като инвеститор ти трябват добри, солидни фирми с добри печалби, които могат да преодолеят икономическия цикъл. Така че внимателно купуване бих казал е правилното действие сега.

- Обяснявате всичко това в книгата ви, която вече имаме преведена на български. Какво бихте казали на българските читатели?

- България и съседите ви са много интересни държави и икономики, защото сте се развили от предишната система, комунистическата, централно-планираната система, в нещо повече като икономиките на Западна Европа и то за много кратко време. Това, което виждаме в държави като вашите, е истински експеримент. Държава като Обединеното кралство, за което се говори в по-голямата част от книгата ми, се е развивала с годините. Никога не сме имали комунизъм, имали сме различни форми на управление, но е развитие за период от 250 години от индустриалната революция насам. Но вашата държава е интересна, защото еволюцията към това, което сте сега, настъпи толкова бързо. Интересно е, различно е. Сигурен съм и вие бихте казали, че има и върхове, и спадове, хората свикват с различни начини на действие за относително кратко време през последните 25-30 г.

- Накрая, оптимист ли сте като Алан Смит или виждате бъдещето мрачно, както Томас Робърт Малтъс? 

- Понякога наричат икономиката "мрачната наука". Но аз винаги съм оптимист и се старая да виждам позитивната страна на нещата. Алан Смит доста отдавна виждаше винаги възможностите за човешки напредък чрез иновации, промени в начина на действие, чрез по-добра работа, докато Томас Малтъс смяташе, че ще бъдем залети от население и не бихме могли да изхранваме хората, защото ще има твърде много хора. Аз по-скоро се причислявам към лагера на оптимистите на Алан Смит. Вярвам, че нещата могат и ще станат по-добри. Вярвам, че догодина ще е по-добра от настоящата. Според мен са налице всички причини да сме оптимистични за бъдещето.

- Дейвид Смит, много ви благодаря!
 
- Благодаря ви, беше удоволствие!

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии

Галерия

Десетки автомобили на Kia и Hyundai са откраданати заради предизивикателство в TikTok

Coldplay
+6

Галерии