МВФ: Загубата на 5,5 млн. животи от COVID-19 струва $13.8 трлн.

Фондът ревизира надолу очакванията си за глобалния икономически растеж през 2022 г.

Международният валутен фонд ревизира надолу очакванията си за голбалния икономически растеж. Това се посочва в актуализираната прогноза на Международния валутен фонд публикувана във вторник.

Спрямо прогнозата си от октомври сега МВФ очаква световният БВП да се повиши с 4.4% или с 0,5% по-малко, заради неблагоприятно развитие на ситуацията в САЩ и Китай.

В САЩ се очаква забавяне на приемането на инвестиционния проект на президента Джо Байдън „Build Back Better“, който е оценен на 1,75 трилиона долара. МВФ очаква оповестеното затягане на монетарната политика от Федералния резерв също та окаже натиск върху икономиката. МВФ очаква БВП на САЩ да се увеличи през 2022 г. с 4% спрямо 5,3 записани в прогнозата на организацията от октомври

Прогноза: Световната икономика ще се свие с до 4,1%

Това според Дейвид Малпас се дължи главно на заплахите от коронавируса

При Китай проблемите идват от политиката за нулев COVID, която води до затварянето на отделни градове и провинции. В същото време проблемите в сектора с недвижимите имоти и слабото потребителско търсене също оказват влияние върху негативната промяна на прогнозата. Ръстът на Китай през 2022 г. се очаква да бъде 4,8, което е надолу с 0.8% спрямо последната прогноза на фонда от миналата година

БВП на Еврозоната се очаква да се повиши с 3,9% при очаквания през октомври за ръст от 4,3%

COVID

От началото на пандемията живота следствие на COVID са загубили над 5,5 млн. души, като икономическите загуби от това ще достигнат 13,8 трилиона долара до 2024 г. Тези прогнози биха били много по-лоши ако не беше изключителната работа на учените, на медицинската общност и бързите и решителни действия на политиците, посочва първият заместник-управляващ директор на МВФ Гита Гопинат

В момента вариантът „Омикрон“ доведе до нови ограничения в пътуванията и недостига на служители при още невъзстановени вериги на доставки, което отново поражда рискове за инфлацията, посочва Гопинат. По думите й обаче се очаква, негативния ефект от разпространението на варианта да се ограничат до първото тримесечие на годината.

Недостиг на продукти

„Недостигът на продукти по представен като криза на веригата на доставките е ограничил с 0,5-1% глобалният икономически растеж през 2021 г. Освен това явлението е довело и до ръст на глобалната инфлация с 1%., допълват от фонда

От интуицията оглавявана от Кристалина Георгиева посочват, че проблемите с доставките до голяма степен се дължат на затруднена логистика на сушата, отколкото на проблеми с корабоплаването.

„Това, което виждаме, е че камионите на пристанищата не успяват да транспортират стоките до местата за тяхното потребление с бързината с която корабите пристигат“, посочват от МВФ.

Инфлация

Очаква се в краткосрочен план инфлацията да остане висока около нивата от 3,9% развитите икономики и около 5,9% в развиващите се пазари през 2022 г., като през 2023 се очаква тя да се понижи.

От фонда прогнозират, че натиск върху инфлацията ще окажат действията на централните банки, които се очаква да затегнат паричната политика и да увеличат основните лихви. Също така се очаква потребителите, да обърнат по-голямо внимние на услугите през следващите две години и да намалят своето запасяване с продукти за дълготрайна употреба, което се наблюдаваше през пандемията.

МВФ очаква през 2022 цените на петрола да се повишат с 12% тази година, а на природния газ с 58%, като през 2023 е възможно те да отбележат спад поради спад в дисбалансите между търсенето и предлагането.

Парите от бюджета под натиск

Публичните финанси ще бъдат под натиск през следващите месеци и години, тъй като глобалният публичен дълг достигна рекордни нива, за да покрие свързаните с пандемията разходи в момент, когато данъчните постъпления паднаха, посочват от МВФ.

Икономисти за държавния дълг: Няма основания да теглим заем за още 10-12 млрд. лева

Според тях инфлационният натиск върху горивата и електроенергията помага на държавата да има много повече постъпления в бюджета

Очакваното повишаване на лихвените проценти  ще оскъпят поемането на държавен дълг, особено за страните, които вземат заеми в чуждестранна валута и с кратки падежи.

В резултат на това фискалните дефицити в повечето страни ще трябва да се свият през следващите години, въпреки че степента на консолидация трябва да зависи от темпа на възстановяване.

В тази връзка от МВФ посочват, че това може да доведе до ускоряване на структурни реформи там където е най-необходимо.