От „празна бутилка“ до ресурс: как технологиите превръщат връщането на опаковки в измерими ползи за бизнес, общество и околна среда

Преходът към кръгова икономика започва от ежедневните решения

Когато се говори за преход към кръгова икономика, това често се поставя в контекста на една голяма и сложна стратегия. В реалността той се случва (или не се случва) на базата на малки,
ежедневни решения, които всеки по веригата следва да направи. Дали изобщо ще върнем празната бутилка и кенче, дали процесът ще е лесен и защитен, дали търговецът в магазина ще може да
управлява този допълнителен процес, без да се налага да „плаща“за това с допълнително време за персонал, намалена продуктивност и претоварени зони, дали процесът по броене отчетност и
администриране ще бъде сигурен и прозрачен, и дали накрая материалът ще се върне обратно в кръга като нова опаковка, а не като отпадък. Това е причината да вярвам, че в дискусиите за
бъдещето на депозитните системи – независимо от конкретния организационен модел – задължителният общ знаменател е ефективната инфраструктура: удобна за потребителя,
предвидима за търговеца, сигурна и защитена за администратора и надеждна като качество на материала.

Точно тук технологиите и оперативният дизайн оказват решаваща роля. TOMRA е глобален технологичен лидер в решенията за обратно изкупуване (reverse vending), сортиране и
възстановяване на ресурси – решения, които подпомагат кръговата икономика чрез по-ефективно събиране, сортиране и по-високо качество на материала.

Зад привидно простото действие „пускаш бутилка в машината в магазина“ всъщност стои цяла технологична екосистема: разпознаване и администриране на опаковките, защита от злоупотреби,
работа с данни в реално време, оперативни дейности, интеграции с каси и лоялни програми и ERP софтуер, както и дигитални опции за изплащане или дарение. Именно точността и скоростта
определят едновременно потребителското изживяване и устойчивостта и интегритета на системата.

Пример за такава иновация е TOMRA Flow TechnologyTM, която представлява 360-градусова система за разпознаване чрез „пръстен“ от камери и мигновено идентифицира опаковката, без нужда от допълнителна намеса от страна на клиента. Това намалява времето за обслужване и повишава продуктивността, като едновременно гарантира сигурността и точността на процеса. На същия прецизен принцип, но в много по-големи мащаби, функционират и специализираните ни технологии, предназначени за общински депа и големи преброителни центрове.

Важно е да не разглеждаме иновациите просто като „хардуер“. Те са съвкупност от технология и процеси, съчетаващи едновременно потребителското изживяване и ефективността за магазина.
При високопоточните ни решения (Multi-feed), предназначени за връщане на цели торби с опаковки наведнъж, обратната връзка, която официално получаваме от ритейлъри, е за средно +33% повече потребителски сесии и +86% ръст на върнатите опаковки след внедряването на Multi-feed решение.

С други думи, въпросните цифри са реален индикатор за потенциала да се намалят опашките и да се увеличи оперативната ефективност. За крайния клиент дигитализацията също е елемент, който променя изживяването – възможността за електронно изплащане, дарение и дори опции за геймифицирани преживявания. Всичко това прави рециклирането по-достъпно и по-мотивиращо.

Как пилотните проекти могат да влияят на финансовите резултати на магазините

В търговията на дребно всяка нова услуга трябва да се „побере“ в реалността на магазина: клиентопоток, обслужване, хигиена, логистика, бек-офис процеси, както и продуктивност на
персонала. Пилотните проекти са ценни точно защото „свалят“ темата на практическо ниво и показват къде са критичните точки и какво точно работи.

От гледна точка на търговеца, обратното приемане носи и измерима търговска логика: то създава повод за посещение. Проучванията на потребителското поведение показват, че 33% от
рециклиращите идват поне веднъж седмично, а половината – веднъж или два пъти месечно специално, за да върнат опаковки. Това означава предвидим, регулярен трафик. И още нещо важно за ритейла: европейско проучване на TOMRA отчита, че 87% от рециклиращите харчат възстановената стойност в магазина. Връщането на опаковки така се превръща в повторяема
покупателна възможност – „малък ритуал“, който хората естествено свързват с пазаруването.

България: когато имаме данни, разговорът става конкретен

Българските пилотни инсталации вече дават мащабен поглед как би работила една бъдеща система „на терен“. От началото на пилотния проект до момента през всички TOMRA машини за връщане
на опаковки от напитки в страната са регистрирани повече от 7,3 милиона потребителски сесии, довели до 160 милиона събрани PET бутилки и алуминиеви кенчета. За да е по-образно: ако всички тези опаковки се подредят в една линия, тя би надхвърлила 45 000 км – или повече от дължината на екватора.

Една от най-смислените еволюции в reverse vending инфраструктурата е, че тя вече не е само „вземи ваучер“. Тя може да бъде и инструмент за социална подкрепа – чрез функция „Дарение“, която превръща малките суми от всяко връщане в значими общи резултати. В рамките на последните 2 години системите ни отчитат повече от 540 000 „дарителски“ сесии, което е ясен знак, че функцията „Дарение“ може да превърне екологичното действие и в социално.

Тези числа са ценни не само като „обем“. Те са доказателство за три неща: (I) потребителите участват масово, когато решението е удобно, (II) магазините могат да управляват процеса, когато
има надеждна технология и данни, (III) кръговите решения могат да имат и социална добавена стойност, когато дарението е „един клик“.

В контекста на българската реалност нашата роля в TOMRA е експертна и технологична. Ние сме доставчик на решения и инфраструктура, които биха помогнали една бъдеща система да бъде:

● ефективна (по-малко ръчно обслужване, по-малко опашки и висока производителност на
операциите);
● надеждна (прозрачност, точност, контрол и защита от злоупотреби);
● базирана на реални данни (мониторинг, анализи, предиктивна поддръжка);
● клиентски ориентирана (достъпност, интуитивен дизайн, дигитални опции);
● устойчива (оптимизиране на ресурси и енергийна ефективност).

Ако търсим обществен консенсус по темата, най-работещият подход е да говорим на езика на резултатите: събираемост, качество на материала, удобство, оперативна ефективност и прозрачни
данни. Пилотните проекти в България показват, че когато технологията е на място, участието става естествено – и тогава кръговата икономика престава да бъде просто абстракция.