Актьорската професия в България винаги е била една от най-предизвикателните на пазара на труда. Секторът на културата е изправен пред структурни проблеми като за широката публика не става ясно как се разпределят финнасовите ресурси в държавните театри и по какъв начин се формира актьорската заплата. В новия епизод на Бизнес Видео Подкаст заедно със Севар Иванов, актьор, член на управителния съвет на Съюза на артистите в България, доктор по Артмениджмънт и преподавател в УНСС, обсъдихме какво означава да работиш в културния сектор, как се формират заплатите и какви предизвикателства стоят пред актьорите и институциите.

• От какво зависи заплатата на един актьор в държавен театър?
• Каква е точковата система, която използват за допълнително материално стимулиране (ДМС)?
• Как се формират хонорарите на актьорите?

Как се формират заплатите?

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Възнагражденията в държавните културни институти са обвързани с Кодекса на труда и Браншовия колективен договор. Договорът от 2023 г., който е валиден към този момент, обвързва минималната заплата в бранша „Театър“ със средната за страната. Минималната ставка се разпределя както веднъж спрямо средната заплата за страната, така и по отделните категории труд.

„Всеки договор е със срок от две години, а преговорите се водят между синдикати, работодатели и Министерството на културата,“ обяснява Севар за формирането на сумите. Въпреки това, участието на синдикати в бранш „Култура“ не е задължително, което затруднява защитата на правата на заетите.

Точковата система и Народният театър

В разговора Севар ни обясни по-подробно за точковата система за допълнителни финансови стимули в някои театри у нас. Тази точкова система не е нова и не се използва за формирането на заплатите, а за формирането на ДМС. Такава система е интегрирана например в Народен театър „Иван Вазов“:

„Точковата система се използва за разпределяне на допълнителните стимули – за главна роля например се дават две точки, за второстепенна – половин точка,“ обяснява Севар.

Размерът на парите, които актьорите получават за всяка точка, варира. Той сподели своя горчив опит по време на пандемията от COVID-19:

„Бях сред актьорите с над 130 представления за година. Толкова бяха неблагоприятни финансовите условия, че 1 точка беше 1 лв. Самото ДМС беше равно на 130 лв. Това беше във време, когато самата заплата беше под 500 лв., това помня.“

Въпреки тези предизвикателства, системата създава стимул за участие в повече постановки, особено когато се прилага обективно. 

Народният театър пуска билети по 10 лв.

Кампанията важи само на касите на театъра

Проблеми в системата

Според Севар най-голямата предпоставка за злоупотреби е субсидирането на прихода от билети. По негови думи субсидията се формира като се умножи проходът от билети по един разходен стандарт. 

Единният разходен стандарт се използва за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства. Финансирането за деаматични театри е до 4,50 лв. за 1 лв. приходи, но не по-малко от 3,00 лв. за 1 лв. приходи, а при куклените театри - до 5,50 лв. за 1 лв. приходи, но не по-малко от 3,50 лв. за 1 лв. приходи.

„Министерството на културата не разполага с достатъчно човешки ресурс, за да следи как се разпределят субсидиите и дали отчетените представления и зрители отговарят на реалността,“ казва той. Според него, това създава предпоставки за злоупотреби, които рядко водят до наказателна отговорност.