
Колко струва за Apple създаването на нов модел Iphone?
Ключов компонент от производствения процес на iPhone е работната сила в Китай
Ще видим промени при ипотечния пазар в следващите години, казва гл. ас. д-р Мирослав Владимиров
„На пазара на имоти е горещо от около 3-4 години. За да си дадем реална сметка как върви пазарът на имоти тази година, трябва да се върнем малко назад. За периода след Ковид, наблюдаваме един необичаен процес- много силен ръст на доходите, лихвите останаха непроменени. Всичко това, заедно с първоначалния импулс, който всички пазари в Европа получиха след пандемията, доведоха да един голям ръст на имотните сделки у нас“, каза в Бизнес видео подкаст гл. ас. д-р Мирослав Владимиров, член на Съвета на директорите на "ЕРА България".
Преди Ковид нашият пазар правеше около 68-70 000 сделки на година. Между 2022-2024 г. достигнахме едно пиково ниво от 95 000 сделки, ниво, което до голяма степен се задържа и сега. Съответно и цените доста се повишиха, добави той.
"Ако погледнем този период 2022-2024 година ще видим много интересни картини, особено по градовете. Ние в "ЕРА България" в момента готвим регионален анализ. За София, за този период цените са се повишили с 60%, а сделките с 20%. Това е интересно, защото обикновено с нарастването на цените, броят на сделките трябва да намалява, а при нас се случи обратното", коментира експертът.
По думите му този сериозен ръст в доходите на българите, който в дългосрочен план няма как да се запази, поддържа този необичайно висок брой сделки. От друга страна обаче след 2024 г., очакванията с влизането ни в еврозоната, очакванията ,че цените постоянно ще растат, създадоха допълнително търсене и поддържат цените на това ниво.
Според Владимиров пазарът на имоти е динамичен, но е неустойчив, защото в последната година той се движи предимно от очаквания и по-малко от фундаменталните фактори.
"След високата инфлация, на която станахме свидетели след Ковид, стана силен мотив да защитим спестяванията си, но тя се изчерпи през миналата година. Сега виждаме по-скоро очаквания за още повишаване на цените, което в крайна сметка е само това- очакване" каза още експертът.
"Постоянно се разказва историята за това, че след като Хърватия са влезли в еврозоната е имало увеличение на цените без да се споменава фактът в какъв момент Хърватия влязоха в еврозоната. Много удобно се изпуска друго сравнение, защото ние сме по-сходни с Естония, където имаше дефлация след влизането в еврозоната. Има способи, с които мога да се проследят нещата, за да се види, че никъде повишаването на цените не се случва заради влизането в еврозоната. Цените следват естествения тренд на събитията и състояние на икономиката. Самият акт на смяна на валутата не променя цените, но очакванията могат да ги променят", категоричен е Владимиров.
Той смята,че цените не могат да растат постоянно, защото пазарът се балансира и вероятно през 2026 г. ще видим точно това.
Относно това какво търси българинът, експертът обясни, че повечето хора търсят ново строителство. Най-много се търсят двустайните жилища. Макар че през последните години се търсят много и тристайни жилища. Средностатистическият купувач у нас е между 30 и 40 години, с доход поне около средния за страната. Обикновено това са семейства с едно дете.
"Тъй като повечето сделки се случват с ипотеки, смятам, че ако до преди 3-4 години пазарът на ипотеки подпомагаше пазара на имоти, то в следващите години ще бъдем свидетели на обратните процеси. Промените в ипотечния пазар ще бъдат дълбоки. Мисля, че вече ще говорим не за теглене, а за управление на ипотечния кредит", каза още Владимиров.
Той сподели, че се надява след влизането ни в еврозоната вече сериозно да се заговори и за дигиталното евро. Основната му цел е хората да имат технологично достъп до публични пари по всяко едно време. Тоест хората ще имат алтернатива.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Ключов компонент от производствения процес на iPhone е работната сила в Китай
Това е най-големият проект на банката за финансиране на ядрена енергия в Централна и Източна Европа
Ето коя е страната