Дацов: Ако се запазят тези разходи, данъците ще се вдигнат
Фискалният съвет коментира държавния бюджет
"Единствено в България държавата определя колко ваучери да бъдат раздадени" (ВИДЕО)
Вече компании с двама служители също взимат ваучери за храна
Повечето работодатели предоставят ежемесечно до 200 лева ваучери за храна на служител, като в страната над 800 000 души в момента получават месечно ваучери за храна. Работещите в България са близо 3 000 000 души. Това означава, че близо 1/3 от служителите получават ваучери.
Сумата последно беше увеличена през 2022 г. Тази стойност в момента не е същата – не можем да купим същите продукти, които сме купували през 2022-ра. Минималната заплата в тези три години е нараснала с 50%, обясни Таня Обущарова от Асоциацията на операторите на ваучерите за храна в Бизнес Видео Подкаст.
Операторите, които могат да издават ваучери за храна в България са 12, като по думи на Обущарова реална дейност извършват около 10.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Ваучерите за храна съществуват в България от 20 години. Това не е нова придобивка за служителите, но в последните няколко години се превърна в задължителен елемент, който всички очакват, може би дори преди допълнителното здравно осигуряване и картите за спорт.
Раздават ги големи компании, както от производствения сектор, аутсорсинг и технологични компании, където този тип придобивки са задължителни, така и малки компании под 50 души.
„Ваучери взимат и семейни компании от 1-2 души. Това вече не е административна тежест, каквато беше преди“, казва тя.
Победиха ли дигиталните ваучери хартията?
По думи на Обущарова след дигитализирането на ваучерите интересът и от страна на служителите, и от страна на работодателите се повишава значително.
Различното е в новия начин, по който магазините получават парите си всеки месец.
„Искам парите към заплатата си, а не под формата на ваучери“
Идеята на ваучерите е да повишат покупателната способност на служителите и те да могат да си купуват храна, за да бъдат по-продуктивни и мотивирани на работа. Идеята е служителят да се нахрани след работния ден.
„Произхода на идеята е от Франция и Великобритания през 60-те години на миналия век, където работодателите са започнали да предоставят ваучери на служителите в големите фабрики, за да могат служите да си купят обяд“, каза Обущарова.
Тази сума от 200 лв. е освободена от данъци и осигуровки. Тоест върху тези средства, за разлика от заплатата, нито работодателят, нито служителят плаща данъци.
„Ако получавате тези пари към заплатата кеш, ще получавате не 200, а 120 лв. Всеки от нас би предпочел да има 200 лв в джоба, а не 120 лв.“, каза тя.
По нейни думи, въпреки че има работодатели, които дават тавана от 200 лв., средно работодателите дават около 150 лв.
Никоя друга страна в Европа, освен България няма квоти за ваучерите за храна
Всяка година в държавния бюджет се определя максимална сума, която може да бъде предоставен във формата на ваучери за храна. По този начин правителството регулира пазара и максималния размер на данъчното облекчение.
„Тази квота от 1,6 млрд. лв., която беше приета през февруари, която е същата като миналата година, не излиза от държавния бюджет. От държавния бюджет излиза данъчното облекчение – тоест пропуснатите приходи върху тези пари. Самите средства се предоставят от работодателите“, разяснява тя.
По нейни думи този таван е малко изкуствено наложен, защото има години или месеци, както януари тази година, когато няма приета квота и работодателите нямат възможност да предоставят ваучери на служителите си.
„Ако квотата е свършила през септември, въпреки че го имате в трудовия си договор, работодателят няма да може да ви ги даде. Това се е случвало няколко пъти в историята и това предизвиква големи социални брожения такова нещо. През януари имаше няколко седмици, в които не разполагахме с квота“, каза тя.
В тези ситуации работодателят не заменя ваучерите с пари в брой.
Кой плаща таксите за дигиталните ваучери?
От една страна има такса към работодателя, който плаща за тази придобивка – за издаване, поддръжка и презарежда.
Има такса и към търговските обекти, които приемат тези ваучери, т.к. те значително увеличават оборота си с тези средства.
„Таксите не са много по-разни от тези на банковите карти. Трябва да се има предвид, че колкото и да прилича на банкова карта, това е социална придобивка и двете неща не трябва да се бъркат“, добави тя.
Обущарова разясни, че преди дигитализацията търговските обекти са обработвали тонове хартиени ваучери. Те са минавали през ръчно преброяване и превоз, понякога дори с инкасо автомобили, което също се плаща от търговеца. Целия процес с преброяването отнема 20 дни, в който търговецът не разполага със средствата от ваучерите в касите си.
В момента търговците получават веднага сумите.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
