1 USD
1.72487 BGN
Петрол
61.46 $/барел
Bitcoin
$104,936.0

"Единствено в България държавата определя колко ваучери да бъдат раздадени" (ВИДЕО)

Вече компании с двама служители също взимат ваучери за храна

Повечето работодатели предоставят ежемесечно до 200 лева ваучери за храна на служител, като в страната над 800 000 души в момента получават месечно ваучери за храна. Работещите в България са близо 3 000 000 души. Това означава, че близо 1/3 от служителите получават ваучери.

Сумата последно беше увеличена през 2022 г. Тази стойност в момента не е същата – не можем да купим същите продукти, които сме купували през 2022-ра. Минималната заплата в тези три години е нараснала с 50%, обясни Таня Обущарова от Асоциацията на операторите на ваучерите за храна в Бизнес Видео Подкаст.

Операторите, които могат да издават ваучери за храна в България са 12, като по думи на Обущарова реална дейност извършват около 10.

Ваучерите за храна съществуват в България от 20 години. Това не е нова придобивка за служителите, но в последните няколко години се превърна в задължителен елемент, който всички очакват, може би дори преди допълнителното здравно осигуряване и картите за спорт.

Раздават ги големи компании, както от производствения сектор, аутсорсинг и технологични компании, където този тип придобивки са задължителни, така и малки компании под 50 души.

„Ваучери взимат и семейни компании от 1-2 души. Това вече не е административна тежест, каквато беше преди“, казва тя.

Победиха ли дигиталните ваучери хартията?

По думи на Обущарова след дигитализирането на ваучерите интересът и от страна на служителите, и от страна на работодателите се повишава значително.

Различното е в новия начин, по който магазините получават парите си всеки месец.

„Искам парите към заплатата си, а не под формата на ваучери“

Идеята на ваучерите е да повишат покупателната способност на служителите и те да могат да си купуват храна, за да бъдат по-продуктивни и мотивирани на работа. Идеята е служителят да се нахрани след работния ден.

„Произхода на идеята е от Франция и Великобритания през 60-те години на миналия век, където работодателите са започнали да предоставят ваучери на служителите в големите фабрики, за да могат служите да си купят обяд“, каза Обущарова.

Тази сума от 200 лв. е освободена от данъци и осигуровки. Тоест върху тези средства, за разлика от заплатата, нито работодателят, нито служителят плаща данъци.

„Ако получавате тези пари към заплатата кеш, ще получавате не 200, а 120 лв. Всеки от нас би предпочел да има 200 лв в джоба, а не 120 лв.“, каза тя.

По нейни думи, въпреки че има работодатели, които дават тавана от 200 лв., средно работодателите дават около 150 лв.

Никоя друга страна в Европа, освен България няма квоти за ваучерите за храна

Всяка година в държавния бюджет се определя максимална сума, която може да бъде предоставен във формата на ваучери за храна. По този начин правителството регулира пазара и максималния размер на данъчното облекчение.

„Тази квота от 1,6 млрд. лв., която беше приета през февруари, която е същата като миналата година, не излиза от държавния бюджет. От държавния бюджет излиза данъчното облекчение – тоест пропуснатите приходи върху тези пари. Самите средства се предоставят от работодателите“, разяснява тя.

По нейни думи този таван е малко изкуствено наложен, защото има години или месеци, както януари тази година, когато няма приета квота и работодателите нямат възможност да предоставят ваучери на служителите си.

„Ако квотата е свършила през септември, въпреки че го имате в трудовия си договор, работодателят няма да може да ви ги даде. Това се е случвало няколко пъти в историята и това предизвиква големи социални брожения такова нещо. През януари имаше няколко седмици, в които не разполагахме с квота“, каза тя.

В тези ситуации работодателят не заменя ваучерите с пари в брой.

Кой плаща таксите за дигиталните ваучери?  

От една страна има такса към работодателя, който плаща за тази придобивка – за издаване, поддръжка и презарежда.

Има такса и към търговските обекти, които приемат тези ваучери, т.к. те значително увеличават оборота си с тези средства.

„Таксите не са много по-разни от тези на банковите карти. Трябва да се има предвид, че колкото и да прилича на банкова карта, това е социална придобивка и двете неща не трябва да се бъркат“, добави тя.

Обущарова разясни, че преди дигитализацията търговските обекти са обработвали тонове хартиени ваучери. Те са минавали през ръчно преброяване и превоз, понякога дори с инкасо автомобили, което също се плаща от търговеца. Целия процес с преброяването отнема 20 дни, в който търговецът не разполага със средствата от ваучерите в касите си.

В момента търговците получават веднага сумите.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет за вземане на инвестиционно решение.

Последни публикации

Виж всички предложения от брошурата тук