Преките чуждестранни инвестиции у нас са нарастнали до 2,02 мрлд. евро към края на април
Размерът на нетния положителен поток се равнява на 1,6 процента от прогнозния БВП на България
Къде са най-евтините и най-скъпите лихвени проценти по ипотеките в еврозоната?
Според последните данни средният лихвен процент по новите ипотечни кредити в еврозоната е 3,43%
Лихвените проценти по ипотечните кредити в еврозоната продължават да се различават значително в зависимост от държавата. Данни на Европейската централна банка за април 2026 г. показват, че кредитополучателите в балтийските страни плащат повече от два пъти по-високи лихви в сравнение с домакинствата в Малта. Например, жилищен заем в Латвия се отпуска при средна лихва от 4,18%, докато в Малта същият тип кредит струва едва 2,08%.
Според последните данни средният лихвен процент по новите ипотечни кредити в еврозоната е 3,43%, като в изчисленията са включени както заемите с фиксирана, така и тези с променлива лихва. Най-ниските нива са характерни за страните около Средиземно море. Начело е Малта с 2,08%, следвана от България с 2,45%, Испания с 2,80%, Португалия с 2,85%, Хърватия с 2,95% и Словения с 2,99%, предава Еuronews.
Снимка:
iStock
Сред големите икономики в еврозоната Испания и Португалия се открояват с по-достъпни ипотечни условия. Там кредитополучателите плащат приблизително с един процентен пункт по-малко в сравнение с Германия, където средната лихва по новите жилищни кредити достига 3,84%. В противоположния край на класацията се намират балтийските държави. Латвия отчита най-високата ипотечна лихва в еврозоната – 4,18%, следвана от Естония с 4,05% и Литва с 3,88%. Над средното за еврозоната остават също Германия, Белгия и Нидерландия.
Разликите в лихвените проценти оказват сериозно влияние върху разходите на домакинствата. Ипотека от 200 000 евро за срок от 20 години при средната лихва в Малта води до месечна вноска от около 1019 евро. При същите условия, но с лихвата в Латвия, месечната вноска нараства до приблизително 1231 евро, което означава над 200 евро повече всеки месец. За целия период на кредита латвийският кредитополучател ще изплати близо 295 000 евро, докато в Малта общата сума е около 245 000 евро – разлика от приблизително 50 800 евро допълнителни лихви за един и същ заем.
Снимка:
iStock
Основната причина за тези различия е, че макар ЕЦБ да определя единна основна лихва за целия валутен съюз, условията по ипотеките се формират предимно от националните банкови системи. Важен фактор е структурата на пазара и предпочитанията към фиксирани или променливи лихви. В балтийските страни и Финландия преобладават кредитите с променлива лихва, които реагират почти незабавно на промените в паричната политика. Данните на ЕЦБ показват, че над 93% от новите ипотечни кредити в Латвия, Естония и Финландия са именно с променлива лихва, докато средното ниво за еврозоната е едва 15%. За разлика от това, във Франция, Испания и Португалия доминират заемите с фиксирана лихва, които осигуряват по-голяма предвидимост за домакинствата.
Значение имат и конкуренцията между банките, както и начините за финансиране на кредитната дейност. По-малките и по-концентрирани банкови пазари обикновено поддържат по-високи кредитни маржове, какъвто е случаят в балтийските държави. От своя страна Малта традиционно се нарежда сред страните с най-ниски ипотечни лихви благодарение на силната конкуренция между банките, големия обем местни депозити и сравнително стабилния пазар на недвижими имоти. Данните на ЕЦБ отново показват, че въпреки общата валута и централизираната парична политика, условията за жилищно кредитиране в еврозоната остават силно зависими от националните особености. Така едно семейство в Рига може да плаща повече от два пъти по-висока лихва от домакинство във Валета, въпреки че и двете теглят заем в евро и под надзора на една и съща централна банка.
