Срив на емигрантските преводи

Близо 6 пъти спадат постъпленията от работещи в чужбина българи

Емигрантските работнически преводи (ЕРП, workers' remittances) са парични преводи, които се извършват от емигранти в чужбина (гурбетчии) основно за подпомагане на членове от семейството, които са останали в родината по различни причини. Това е разпространена практика в по-слабо развити икономики. Работата на емигранти в по-развити икономики е сравнително добре платена от позицията на родната страна, а преводите в по-силната валута са желани спрямо по-слабата валута на недоразвитата икономика.

Такава практика се забелязва и се отчита и в България, доколкото ангажиментът с работа в развитите западни икономики е относително достъпен, а е и сравнително доходоносен. У нас, с времето, този вид ЕРП започнаха да се използват не толкова за изхранване на останали в родината членове на семейството (като например родители, които се опитват да се задоволят с доходи, които им осигурява пенсионната система, както и да допълват нуждите си със собствена селскостопанска дейност с оглед осигуряване на прехраната), а като изгодна инвестиция. Голяма част от емигрантите са пределно наясно с инвестиционните възможности в родината си, а и не се чувстват особено комфортно в новото си работно амплоа. Те мислят за евентуално връщане в родината, като оценяват и възможностите за печеливша инвестиция.

В последната декада нетните постъпления от ЕРП в България са впечатляващо високи както в абсолютни единици, така и в относителни измерения (Фигура 1). С времето те достигат до повече от един милиард EUR годишно (например за 2017-2019 г.), а и формират повече от една десета от брутните инвестиции в страната (оценени по показателя „Бруто образуване на основен капитал“ от статистиката на БВП). Пандемията Covid-19 обаче променя драматично ситуацията. Нетните ЕРП спадат до под 200 млн. EUR годишно (примерно 6 пъти!) и поддържат стабилно равнището до средата на текущата година.

Пандемията принуди връщане на голяма част от родните гастарбайтери обратно в родината, което се свързва и с рязкото свиване на свързаните нетни валутни ЕРП. Този процес обаче не е еднозначен за сравнимите с нас страни, т.е. с тези, заедно с които бяхме членки на СИВ до 90-те години на миналия век, а по-късно се присъединихме към ЕС. За тях е възприето условното означение „страни СИВ-ЕС“.

На Фигура 2 е представена динамиката на относителното равнище на ЕРП за седем страни СИВ-ЕС (България, Естония, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия), за 2011-2020 г. Данните са последните налични по EUROSTAT, като липсва информация за Литва и Латвия. Виден е драстичният спад на постъпленията в България, но в другите страни не се забелязва подобен феномен.

Подобна специфична динамика следва да има своето обяснение. Преди всичко величината на ЕРП е обратно пропорционална на степента на икономическо развитие на конкретната страна. Това е причината, поради която за 2011-2019 г. българската линия е твърдо над всички останали. Най-близко до нас е Румъния, но там относителното равнище на ЕРП е примерно с една трета по-ниско. Пандемията предизвиква драстичен спад на ЕРП за България (с повече от две трети), докато при другите страни процесът е значително по-уравновесен.

Видимо пандемията е причинила масирано връщане на български работнически емигранти в родината. Обяснението би могло да бъде в характера на работата, с която преобладаващата част от българската работническа емиграция е ангажирана. Това са дейности в обслужваща сфера, изискващи неквалифицирани знания и умения, които бяха рязко свити по време на пандемията, при това за неопределено време.

Подобна констатация поставя въпроси, свързани с конкурентното образователно равнище на българските граждани. Презграничното движение на хора в ЕС е своеобразна практика, но въпросът е за качеството на трудовите ресурси, които търсят препитание в чужбина. Далеч не всички емигранти от България са с пределно ниска квалификация, но е видно, че те не са малко. Тези, които напускат страната за да получат по-качествено образование в чужбина, са и по-способните и интелигентните, те съумяват да се адаптират към променените условия, да заемат квалифицирани длъжности и постове и остават твърдо в новата си родина. Като правило те нямат и необходимост от извършване на ЕРП към България.

В по-ранно изследване беше показано, че България се намира в опашката на наредбата по страни в Източна Европа по включени университети в първите 2000 на брой университети в света. В наредбата на Център за световно университетско ранжиране (The Center for World University Rankings) България има само два университета, включени в първите 2000: Софийският университет е на 854-то място, а Медицинският университет – София е класиран на 1296-то място.

Към тази твърде неблаговидна класация трябва да добавим е непрестижното качество на предуниверситетското ни образование, което като цяло предопределя голяма част от българската работническа емиграция като хора за всичко!

*Мненията на авторите са лични и не ангaжират редакцията на businessnovnite.bg или bTV Media Group