1 USD
1.85001 BGN
Петрол
116.578 $/барел
Bitcoin
$20,758.7
Последвайте ни
1 USD
1.85001 BGN
Петрол
116.578 $/барел
Bitcoin
$20,758.7

Ролята на БНБ в институционалната рамка на страната - наръчник за депутати

Мнение

Основателят на Еxpat Capital и икономически анализатор Никола Янков посочи пред businessnovinite.bg какви би трябвало да бъдат ключовите въпроси при един нов конкурс за управител на БНБ

 

Завършилата наскоро неуспешно процедура за избор на управител на БНБ събуди за кратко публичния интерес към тази иначе доста мистифицирана институция, приличаща повече на черна кутия за средния българин. Голяма част от тезите за ролята на централната банка, лансирани по време на дебата в публичното пространство, бяха неверни.

Причината за това е, че и българските народни представители не са съвсем наясно с функциите и важността на БНБ в институционалната рамка на България. Сега, когато няма нажежени страсти около избор на нов управител, си заслужава да се внесе малко яснота, така че както депутатите, така и медиите – че и обикновените граждани – да са подготвени да задават правилните въпроси към кандидатите при следващата процедура.

Най-често бърканата роля на централната банка е може би свързана с разбирането, че тя отговаря за присъединяването на страната към еврозоната и води преговорите с ЕЦБ, ЕК и Еврогрупата за това. БНБ има само поддържаща и техническа роля в процеса на присъеднияване на страната към еврозоната, но все пак публичната подкрепа на централната банка и липсата на саботаж от нейна страна са важни неща.

Интеграцията в Банковия съюз (окончателното прехвърляне на банковия надзор към ЕЦБ) е също важен елемент от присъединяването към еврозоната, където БНБ има повече задачи. Честото прехвърляне на топката към БНБ в публичното пространство по въпроса за еврото всъщност винаги е било ход от страна на правителството да се протакат нещата във времето, за да не се взима категорично решение.

Мисията на БНБ в икономически и политически план

В условията на валутен борд БНБ не може да има собствена „икономическа политика“, както е при другите централни банки извън Еврозоната. БНБ не може да купува български държави ценни книжа, да дава заеми на правителството и да предоставя финансиране на търговските банки в страната, поради което не може да влияе на лихвените нива и на паричното предлагане. Може единствено да променя процентът на задължителните резерви на търговските банки и да изисква те да поддържат допълнителни капиталови буфери, за да ограничава кредитната дейност, но това има доста лимитиран ефект в днешно време, когато светът е доста глобализиран. А България е отворена икономика.

От това следва, че в БНБ няма смисъл да се поддържа голям академично-аналитичен капацитет, нито е важно управителят на централната банка да е известен икономист с академичен профил. Централната ни банка просто няма такива функции. Произвеждането на доклади и анализи може да се прави и другаде – за предпочитане в Министерството на финансите, където се изготвя фискалната рамка, като основен инструмент на икономическата политика в България. БНБ може да е ползвател на тези анализи, когато се налага да взима решения за охлаждане или разхлабване на кредитната дейност на банките (за да се предотврати натрупване на кредитен риск в някой балонизиран сектор, като имотите, например). Това, което обаче трябва да се прави в БНБ, а не се прави вече 30 години, е следното:

А. Компетентен и безпристрастен банков надзор 

БНБ се е проваляла системно в мисията си да предотвратява натрупване на рискове в конкретни банки. Често тези рискове са се материализирали в банкови фалити, довели до огромни щети за икономиката на страната, изчислявани в милиарди левове. Причината за това винаги е била много проста и конкретна – зависимостта на ръководството на „независимия“ банков регулатор. Зависимост, минаваща през политическите механизми за назначаване, които произвеждат преди всичко зависими и/или послушни кандидати за управители и членове на УС. Зависимост, минаваща и през лични отношения на ръководството на централната банка с български икономически групи с интереси в банковия сектор.

Чиновниците в управление „Банков надзор“ са научени – както повечето български държавни служители – да се съобразяват с тона, приоритетите и ограниченията, задавани от техните началници. Затова в някои банки е имало и продължава да има натрупване на кредити към свързани с акционерите лица, за които БНБ си е затваряла очите. Затова в някои банки е имало и продължава да има проблеми с процесите по одобрение на кредитите и контрола на риска, които са проформа разписани по вътрешни процедури, но на практика не се спазват. Затова в някои банки е имало и продължава да има проблеми с контрола върху прането на пари. Затова има много силно разделение в българския банков сектор по „клиентски профил“ – един определен тип български фирми, работещи основно с публични средства, се обслужват само от няколко конкретни банки. Това не притеснява БНБ и тя не изследва тези въпроси. Банковият надзор на БНБ има нужда от сериозна промяна, но добрата новина е, че с преминаване към ЕЦБ след 2 години (ако станем член на еврозоната до тогава) този проблем постепенно ще се реши от само себе си.

Мисията на един нов управител би трябвало да включва оздравителен процес, който да подготви това управление на БНБ за интеграция с надзора на ЕЦБ. Това значи акцент в надзора на тези банки, които са били фаворизирани до момента, и конкретно в направленията, посочени по-горе. Възможно е да се наложи активно провизиране и допълнителна капитализация на някои от тях.

Б. Лицензионна политика

БНБ е действала винаги до момента повече като браншова асоциация и не толкова като регулатор на банковия сектор. Централната банка винаги е била по-загрижена за печалбите и запазване на пазарния дял на съществуващите български банки, отколкото за развитие на банковия сектор като цяло и за интереса на потребителите на банкови услуги в страната. Банкови лицензи в България не са издавани от поне 25 години, а всички плахи запитвания по въпроса са посрещани от БНБ със студено мълчание или направо с препоръка да не се стартира изобщо апликационна процедура.

Редовно се правят изказвания, че в България имало „достатъчно“ или даже „прекалено много“ банки. За същия период броят на банките в България намаля значително поради сливания, връщане на лицензи (преформатиране в клонове) и фалити, което води до влошена конкуренция в сектора. Централната ни банка също бави максимално лицензирането и опитва да спира развитието в България на модерни технологични компании за платежни услуги, които са конкуренти на банките в транзакционното банкиране. БНБ отказва откриване на сметки на такива фирми в централната банка, като по този начин ги кара да минават през български търговски банки, обезсмисляйки бизнес моделите им.

БНБ бави максимално въвеждането на финтех практики, които да позволят създаването и оперирането от България на дигитални банки. Всичко това контрастира силно с политиките на други централни банки в ЕС – например в балтийските държави, скандинавските държави, дори Германия – които се стремят да привлекат към своите лицензионни юрисдикции максимален брой инвеститори и да станат по този начин нови международни финансови центрове.

БНБ обаче работи за пазене на интереса на доста изостаналия в продуктово и технологично отношение български банков сектор. Това спъва като цяло конкурентноспособността на икономиката ни в средносрочен план, тъй като ограничава достъпа на капитали за българския бизнес и поддържа относително високи цените на местните банкови услуги.

 Мисията на един нов управител би била да обърне тази политика на 180 градуса. България има потенциал (ниски разходи, ниски данъци, добър IT сектор и образовано население) да стане международен финансов център, ако визията на банковия регулатор е такава. Страната трябва да се рекламира активно като лицензионна дестинация, а  лицензионните процеси да се стандартизират и опростят. Добре би било да се създаде и звено за връзки с потенциални инвеститори/апликанти за лицензи, както и да се публикуват официални лицензионни насоки (guidelines) за улеснение на нови инвеститори в българския финансов сектор. Така банковият ни сектор ще стане по-голям, по-модерен и по-конкурентен, достъпът до различни видове финансиране за икономиката ни ще се увеличи, а разходите за българските граждани и фирми ще спаднат.

В. Борба с прането на пари

БНБ систематично е отказвала и продължава да отказва да изпълнява ролята си като част от обществената система за превенция на прането на пари, въпреки ясните задължения и правомощия, дадени й по ЗМИП.

Централната банка има правомощия, съпоставими с тези на Дирекция „Финансово разузнаване“ (ДФР) в ДАНС, но всъщност е с по-големи практически възможности, защото има достъп до информацията за паричните потоци в банковата ни система в реално време и в автоматизиран електронен формат, както и достъп до всякакви първични документи при проверки на място във всяка една банка. Участието на една банка в процес на пране на пари (а без банка това не става) е сериозен риск, в някои отношения по-голям от кредитния риск в портфейла на банката. Такава банка може да попадне под санкции от международни партньори, което ще доведе до незабавния й фалит с всички произтичащи от това негативни последствия за българските й клиенти и за икономиката ни. Освен това сериозно нарушаване на ЗМИП може да е и самостоятелно основание за отнемане на банковия лиценз.

БНБ има за основна цел на своето съществуване управлението на риска в банковата ни система. В същото време централната банка категорично отказва да се занимава с риска от пране на пари, вменен й по ЗМИП, чиито клаузи са пък напълно транспонирани от петата директива срещу прането на пари на ЕС. В закона - освен директна роля и права на БНБ по контрола и превенция на прането на пари – има задължения за създаване на единна информационна система за обмен на информация между БНБ, ДФР в ДАНС и НАП в реално време. Такава не само че няма, но и никой в БНБ не знае, че трябва да се направи и не планира такова нещо.

Мисията на един нов управител би трябвало да включва активиране на БНБ като един от основните филтри за мръсни пари в страната и започване на чистене на корозивен капитал от банковата ни система. Не трябва да е възможно да се теглят десетки милиони в брой от несъстоятелни лица с фирми, създадени преди седмица, особено когато парите идват от държавни структури.

Не трябва да е възможно клиенти, получили огромни суми по договори с държавни фирми или бюджетни разпоредители, да разпределят дни след това без никакви въпроси сумите към различни други банкови сметки и тегления в брой. Трябва да се внедри рискова матрица, която да сканира в реално време всички банкови операции и да подава сигнали (red flags), когато определен тип лица или операции се засекат. Фокусът трябва да е върху контролът на паричните потоци, идващи от обществен ресурс – държавни фирми, бюджетни разпоредители, европейски програми.

Трябва да се прави и ретроактивен анализ на операциите през последните години, който да се допълва от документални проверки в банки на място. Трябва да се изгради база данни от лица (физически и юридически), чието поведение ги определя като изключително високорискови и да се задължат банките да ограничат операциите с тях. Това ще доведе до много бързо прочистване на определена категория играчи от банковата система на страната и до силно ограничаване на техния отпечатък върку икономическите и политически процеси в България. Сумите, с които разполагат тези лица в момента, няма да са от значение.

Г. Прозрачност при управление на валутния и фискалния резерв 

Годишните отчети на БНБ са всъщност макроикономически доклади за световната и национална икономика, поръсени с регулаторни термини и доста малко конкретика по отношение на основните дейности на централната банка. Част от вменените задължения на БНБ включват управление на валутните и фискални резерви на България. Има много малко официални данни за тази важна работа обаче. Последният годишен отчет на БНБ от 2020 г. има над 10 страници за тази дейност и нито ред за конкретен финансов инструмент или контрагент на БНБ, в който са инвестирани държавни средства (само валутните резерви са над 30 милиарда евро). Това е специфична инвестиционна дейност по управление на активи, която БНБ традиционно държи извън прожекторите на общественото внимание. Популистки политически партии, като „Възраждане“, редовно се опитват да предизвикат скандали с внушения за злоупотреби с някакви митични златни резерви, например. Всъщност инвестирането в злато или други ценни метали е част от процеса по инвестиране на валутните и фискални резерви и е въпрос на субективно решение. Няма законово изискване централната банка да поддържа някакви минимални или конкретни златни резерви.

Мисията на един нов управител би следвало да включва професионализиране и осветяване на този важен аспект от работата на централната банка.

Д. БНБ като банка, а не като регулатор 

БНБ обслужва като търговска банка редица бюджетни предприятия, даже и държавни и общински фирми. Това е останала функция от преди повече от 30 години и е неспецифична дейност за централна банка. БНБ следва да е „банка на банките“ и другите лицензирани финансови оператори, предоставящи платежни и сетълмент услуги. Обслужването на плащания на бюджетни разпоредители не е нещо, което трябва да се прави от БНБ. Няма смисъл централната банка да поддържа вътрешна структура като търговска банка, за да обслужва платежни операции на клиенти, различни от банки и платежни оператори.

В същото време – както вече бе посочено по-горе – БНБ отказва да открива сметки на лицензирани платежни оператори, като по този начин им отказва достъп до клиринговите системи за разплащане в лева и евро, пазейки бизнеса на търговските банки. БНБ отказва да открива сметки даже на Централен Депозитар АД, като по този начин създава нежелан кредитен риск за участниците в системата за сетълмент на ЦД, които са принудени да държат пари в търговските банки. От време на време този риск се материализира – ЦД загуби няколко милиона лева при фалита на КТБ.

Мисията на един нов управител би била постепенно да прекрати неспецифичните дейности, свързани с предоставяне на услуги на нефинансови предприятия в БНБ. И да развие повече интегрирането на по-широк спектър лицензирани финансови оператори в платежната система, поддържана от БНБ.

Е. БНБ като технологична платформа

Основна роля на централната банка е да поддържа функционалността и технологичната сигурност на националната платежна система (за разплащане в левове), а в последствие (след влизането в еврозоната) и на връзката на българските банки и други български платежни оператори с ЕЦБ. БНБ се справя относително добре в това направление. Разбира се темповете на въвеждане на нови решения могат да бъдат по-бързи – България е може би една от последните държави в ЕС, в която няма възможност за плащания в реално време.

Мисията на един нов управител би следвало да включва засилване на ролята на информационните технологии в работата на централната банка и стъпване на най-добрите практики от страните с развити финансови системи.

Следващата процедура за избор на управител на БНБ не трябва да се фокусира толкова върху биографиите на кандидатите и да съдържа личностни нападки, както се случи, а върху техните концепции за развитие и промяна в работата на централната банка. Тази важна за страната ни институция трябва най-накрая да излезе на светло, да преодолее огромните дефицит в работата си от последните 30 години, да направи българския банков сектор по-конкурентен, технологично напреднал и атрактивен за инвеститори, и да гарантира безпроблемната интеграция на страната в еврозоната и банковия съюз. Би било добре всеки потенциален кандидат да представи концепцията си, като коментира в нея темите, засегнати по-горе. А народните представители би следвало да задават конкретни въпроси на кандидатите, от които да стане ясно на всички – включително на самите народни представители, че избират управител на централна банка в Европейския съюз.

Автор: Никола Янков

Никола Янков основава Експат Капитал през 2006 г. и е управляващ съдружник във фирмата от тогава до днес. Заемал е мениджърски позиции в международни компании в периода 1995-2001, сред които Kraft Jacobs Suchard и Solvay Sodi. Бил е заместник-министър на икономиката от 2001 до 2003 г., където отговаря за развитието и регулирането на промишления сектор и председателства Комисията за временни защитни търговски мерки. В периода 2003-2005 г. е бил заместник-министър на транспорта и съобщенията, където отговаря за държавно контролираните компании от сектора на транспорта и телекомуникациите, както и за привличането на частни инвестиции в инфраструктурни проекти като летища и пристанища.

През 1994 г. Никола Янков завършва икономика на потреблението в университета Cornell в САЩ. Владее английски, руски и френски език.

Мненията на авторите са лични и не ангажират businessnovinitе.bg и BTV Media Group

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии

Галерия

Tesla Model Y - една от едва 20-те коли в света с подпис на Илон Мъск е в България

Coldplay
+6

Галерии