1 USD
1.88187 BGN
Петрол
76.75 $/барел
Bitcoin
$102,192.0

Между 700 и 1000 лв. дават страдащите от мигрена за месеца: НЗОК не поема лечението

Мнение

Според Д-р Георги Славчев заради мигрена държавата губи 438 млн. на година

Известно е, че честотата е три пъти по-висока при жени (18%) от колкото при мъжете (6%). Вземайки предвид тази болестност и отнасяйки я към лицата в трудоспособна възраст става ясно, че 441 939 лица страдат от мигрена. Това са 11,72% от всички лица в трудоспособна възраст. Това казва д-р Георги Славчев – специалист в областта на оценката на здравните технологии за bTV Бизнес Новините. 

  1. Как мигрената влияе на икономическата продуктивност и колко струва тя на бизнеса в България?

Преди да оценим икономическата тежест на заболяването мигрена е важно да кажем какво е мигрената. Мигрената не е моментно главоболие, което отминава и забравяме за него, мигрената е хронично заболяване, което се характеризира с повтарящи епизоди на главоболие, които могат да продължат от 4 до 72 часа. Главоболието е често с едностранна локализация, умерено до тежко по интензивност и съпроводено с гадене, повръщане, фото- и фонофобия. В зависимост от честотата на пристъпите мигрената се разделя на езпизодична и хронична. Епизодичната мигрена се разделя на две подгрупи – епизодична мигрена с ниска честота на епизодите (<10 месечно) и епизодична мигрена с висока честота (между 10 и 14 мигренозни пристъпа месечно). Пациентите с хронична мигрена са със силно влошено качество на живот – повече от 15 пристъпа месечно (за повече от три месеца), от които най-малко 8 са типични мигренозни.

От проведено проучване с пациенти с хронична мигрена се установява, че броя дни главоболие месечно е средно 19,8, от които мигренозните са 13,7 дни. През тези дни производителността/трудоспособността е силно нарушена. Лицата в условие на пристъп търсят тихо и спокойно място, без остри миризми, прохладно и с приглушена светлина или дори на тъмно.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Болестността от мигрена в България е 10-14%. Известно е, че честотата е три пъти по-висока при жени (18%) от колкото при мъжете (6%). Вземайки предвид тази болестност и отнасяйки я към лицата в трудоспособна възраст става ясно, че 441 939 лица страдат от мигрена. Това са 11,72% от всички лица в трудоспособна възраст. Около 4% са лицата с хронична мигрена или 17 678 лица. От проучване, проведено от д-р Мария Трифонова и д-р Иван Томов от Diagnosa.info, се установи, че 39% от лицата с мигрена са между 35 и 44 години, 11% са между 25 и 34 години и 34% са между 45 и 54 години, т.е. това са лица в активна трудоспособна възраст.

Заедно с колегите от екипа на HTA Ltd, ръководен от д-р Славейко Джамбазов проведохме анализ с използване на  данни от клинични проучвания и установихме как се подобрява качеството на живот на лицата с хронична мигрена, когато те лекуват пристъпите си на главоболие и се профилактират с цел намаляване на тяхната честото и интензивност. За период от 10 години добавените години живот с добро качество (QALY) са 5,05 или общо 89 274 QALY за всички лица с хронична мигрена. За този период качеството на живот на лицата с хронична мигрена е такова каквото на общата популация, където липсва това заболяване. През тези години лицата с мигрена се връщат в обществото и дават своя икономически принос. Той е изчислен на 248 162 лв. принос към БВП за 10 години или 24 816 лв. за година.

Икономическият принос за период от 10 години, за всички лица с хронична мигрена, е 4 387 002 448 лв. или за година това са 438 700 244 лв.. Към настоящ момент НЗОК не заплаща лечението и профилактиката на мигренозните пристъпи. Пациентите сами заплащат своето лечение и профилактика. Средно на месец разхода за профилактика на лице с мигрена е между 700 и 1000 лв. Много малко лица могат да отделят тази сума месечно и на практика профилактиката липсва. Към настоящ икономическият принос, които биха могли да имат лицата с хронична мигрена, ако се лекуват и профилактират, е по-скоро икономически загуби. Това са загуби от 4,4 млрд. за период от 10 години или 438 млн. за година. Това е икономическата тежест на заболяването мигрена и колко струва тя за обществото.

  1. Каква е тежестта на мигрената върху системата на здравеопазване, включително разходите за лечение и болнични?

Към настоящ момент НЗОК на заплаща лекарствените продукти за лечение и профилактика на мигренозните пристъпи. На фармацевтични пазар в България са налични медикаменти от така наречените групи триптани и гепанти. Те могат да бъдат използвани за лечение (триптани и гепанти) и профилактика (гепанти) на пристъпите на главоболие. Достъпни са  и иновативните лекарствени продукти, съдържащи моноклонални антитела, които се използват за профилактика. Всички тези лекарствени продукти се заплащат от пациентите. Разход за НЗОК са медицинските дейности за хоспитализации и амбулаторни прегледи при специалист невролог.

Отчитайки всички вероятности за хоспитализация на годишна база установихме, че директния медицински разход за НЗОК, за лицата с хронична мигрена, възлиза на 2,8 млн. лв. Разходите за лечение и профилактика, заплащани от пациентите с хронична мигрена, възлизат на 16,6 млн. лв. за година (при допускане, че 10% от лицата се профилактират с моноклонални антитела). Ако може да обобщим годишна инвестиция от средно 16,6 млн. лв. за лечение и профилактика на хронична мигрена, от страна на НЗОК, се свързва с 438 млн. лв. годишен икономически принос. Същевременно ще се генерират спестявания за медицински дейности (хоспитализации). Възвращаемостта на инвестицията е 2 165%. В обобщение лечението на лицата с хронична мигрена не е разход, а инвестиция.

  1. Има ли научни изследвания, които подкрепят превантивните мерки срещу мигрената? Как здравната система може да ги използва?

В електронните бази могат да бъдат открити много проучвания и обзори с различни молекули, използвани за профилактика и лечение на мигренозните пристъпи. Използвайки тези проучвания ние изчислихме как би се подобрило качеството на живот на пациентите с мигрена и какъв би бил икономическият принос на тези лица в резултат на подобреното им качество на живот. Тези проучвания могат да бъдат използвани от здравната система под формата на част от оценката на здравните технологии на цитираните по-горе лекарствени продукти. Оценката на здравните технологии (ОЗТ) е наука за вземане на решения, базирани на доказателства. Чрез ОЗТ се оценява разходната ефективност на лекарствените продукти, какво е въздействието върху бюджета на платеца на здравни услуги и какъв може да бъде икономическия принос на лекуваните лица с подобрено качество на живот. ОЗТ е мултидисциплинарна наука, в която вземат участие медицински експерти, икономисти, епидемиолози и др. експерти. Обективното поднасяне на доказателства може да улесни процеса на вземане на решения за реимбурсирането на медикаментите за лечение и профилактика на мигрена, както и включването на мигрената в списъка със заболявания, за които НЗОК заплаща лечение.

  1. Как мигрената влияе върху младите професионалисти, които са в началото на кариерата си?

Пациентите с хронична мигрена са със силно нарушена трудоспособност и влошено качество на живот. От проучването, проведено от д-р Трифонова и д-р Томов, става ясно, че 14% от лицата напускат работното си място или това са 61 872 лица.

При 45,2% се наблюдава силно въздействие върху трудоспособността или това са 199 757 лица. Много е важно да бъдат създадени условия за работа на тези лица. За да се случи това е важно лицата с мигрена да разпознават симптомите и сигналите, които предшестват мигренозния епизод.

При около 15-20% се наблюдава така наречената аура – неврологичен синдром, изразяващ се с изтръпване на едната страна на тялото, устата и езика. В повечето случаи аурата започва и изчезва до началото на главоболието. При някои пациенти се наблюдават зрителни нарушения, пулсиращо усещане и чувствителност към светлина. Разпознавайки тези сигнали, лицата с мигрена могат да оптимизират работното си място – разполагане на бюрото в близост до прозорец и дневна светлина, използване на очила за синя светлина, така че да се намали дразненето на очите, намаляване яркостта на монитора. Всички тези дейности могат да намалят интензивността и продължителността на главоболието. От съществено значение е спазване на хигиенно-диетичен режим – избягване на храни и напитки, които провокират мигренозните пристъпи. Някои от провокаторите са описани по-долу:

-           Рязка смяна на климата

-           Алкохол

-           Остри миризми

-           Силен шум

-           Менструация

-           Някои храни (шоколад, ядки, цитрусови плодове, кофеин и др.)

-           Депресия, тревожност, стрес на работното място.

  1. Смятате ли, че здравната система в България предоставя достатъчно подкрепа за хората с мигрена?

Както споменах по-горе към настоящ момент НЗОК не заплаща медикаментозното лечение и профилактика на мигренозните епизоди. Малка част от пациентите могат със собствени средства да заплащат за профилактиката си. Заплащането на лечението и профилактиката е инвестиция със възвращаемост от 2 165%.  

  1. Как бизнесът и институциите могат да подпомогнат хората с мигрена, за да запазят продуктивността и качеството на живота им?

Чрез оптимизиране условията на работното място може да се намали интензивността и продължителността на главоболието. Но без профилактика резултатът няма да бъде толкова голям. Поради тази причина е важно тя да бъде заплащана от НЗОК.

  1. Какви иновации или здравни технологии могат да помогнат за ранната диагностика и ефективното лечение на мигрената? Смятате ли, че в България има достъп до такива технологии?

Диагностиката на мигрената следва добре познат диагностично-лечебен алгоритъм, публикуван в насоките за лечение. Да, пациентите в България имат достъп до иновативно лечение и профилактика на мигренозните пристъпи, но както споменах то не се заплаща от НЗОК.

  1. Какви са потенциалните икономически ползи от внедряването на съвременни здравни технологии за диагностика и лечение на мигрена? Може ли това да намали разходите за здравната система и бизнеса? Смятате ли, че работодателите могат да играят роля в подкрепата на своите служители чрез финансиране на иновации или програми за превенция и лечение на мигрената? Ако да, как?

Заплащането на лечението и профилактиката на мигренозните пристъпи от НЗОК ще подобри значително придържането към лечение и качеството на живот на пациентите, което може да се свърже с икономически принос от 438 млн. лв. годишно и спестявания за медицински дейности (хоспитализации). Работодателите от своя страна могат да оптимизират условията, в които работят лицата с мигрена. Разбирането на лицето с мигрена, а не неговото освобождаване може да окаже позитивно въздействие върху неговата производителност.      

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет за вземане на инвестиционно решение.

Последни публикации