От Deloitte до стартъп за родители: Как 24-годишна българка създаде платформа за детегледачки

Илияна Желязкова създава платформа, която свързва родители и детегледачки и търси нов модел за допълнителна грижа за децата

Представете си обикновен делничен ден. Детето се събужда с температура, детската градина отпада като вариант, а родителите вече са наясно, че и двамата имат важни срещи. Бабите и дядовците не са наблизо, а човек, на когото могат да поверят детето, не се намира за един разговор във Facebook.

Тогава въпросът е един: „Кой ще гледа детето?“

За много семейства подобна ситуация означава спешно търсене на познати, публикации в родителски групи или преглеждане на случайни обяви. Именно от този проблем започва историята на Nanko – платформа, която свързва родители и детегледачки и се опитва да направи търсенето на допълнителна грижа по-организирано и предвидимо.

Идеята за платформата започва с проблем, който Илияна Желязкова вижда около себе си – родители, които имат нужда от помощ, но не знаят на кого могат да се доверят, и детегледачки, които търсят работа, но трудно достигат до подходящите семейства.

До този момент много хора разчитат на препоръки от приятели, публикации във Facebook групи или случайни обяви. Според Илияна липсва организирано място, в което двете страни да могат да се намерят, да получат достатъчно информация една за друга и да комуникират директно.

От Нидерландия и Deloitte обратно в България

Пътят на Илияна преди Nanko минава през Нидерландия. Там тя завършва бакалавърска степен по International Business Administration, а след това и две магистратури в рамките на една година – MSc Accountancy и MSc Strategic Management в Tilburg University. Професионалният ѝ опит в международни компании, включително Deloitte, я учи на дисциплина, критично мислене и работа със сложни проблеми. В един момент обаче Илияна разбира, че не иска единствено да бъде част от вече изградени процеси.

„Исках да създам нещо свое, което да има истински смисъл и да оставя следа точно в България“, казва тя.

Тогава започва да вижда и друг проблем – родители, които се опитват да се справят сами, трудно намират човек, на когото спокойно да поверят детето си, а зад „ще се справим“ често стоят умора, тревога и липса на подкрепа. Връщането ѝ в България не е отказ от възможностите в чужбина. По думите ѝ това е съзнателен избор да приложи натрупаните знания и опит именно тук.

Доверието е по-важно от броя на потребителите

При платформа, която свързва семейства с хора, на които те поверяват децата си, един от най-важните въпроси е доверието. В Nanko родителите могат да разгледат информация за опита, образованието, уменията, графика и очакваното възнаграждение на детегледачката. Отзивите и препоръките също са част от информацията, на която могат да се опрат.

Илияна обаче е категорична, че доверието не може да бъде създадено с един бутон.

Платформата насърчава родителите първо да проведат разговор, след това лична среща и при възможност пробен ангажимент. Целта е технологията да улесни намирането, но личната преценка и усещането за съвместимост да останат в ръцете на семейството.

За Nanko безопасността е по-важна от броя на потребителите. Компанията не допуска непълнолетни детегледачки, профили с подвеждаща информация или поведение, което нарушава правилата на платформата. При сигнал или установено нарушение профилът може да бъде премахнат.

Образование 1:1: Българската платформа, която променя начина, по който децата учат

Николай Пеев стартира с 15 000 лв. собствени средства, а днес платформата има над 200 учители и 1400 активни ученици месечно

На 24 години и без собствен опит като родител

Илияна е на 24 години и няма собствен опит като родител. Именно това може да изглежда като едно от най-големите предизвикателства пред човек, който иска да създаде услуга за семейства. Тя обаче не се опитва да убеждава родителите, че напълно разбира ежедневието им.

Вместо това казва, че ги слуша и се опитва да разбере от каква подкрепа действително се нуждаят. Решенията в Nanko според нея са резултат от разговори с родители и детегледачки, техните притеснения, нужди и обратна връзка.

„Не се опитвам да убеждавам родителите, че разбирам напълно тяхното ежедневие. Би било грешно да твърдя подобно нещо. Вместо това ги слушам внимателно и се опитвам да разбера от каква подкрепа действително се нуждаят.

За мен е особено важно да реагираме бързо, когато някой родител има нужда от съдействие, защото зад всяко запитване стои реална ситуация, която често не може да чака. Когато хората видят, че приемаш проблемите им лично, спазваш обещанията си и оставаш до тях до намирането на решение, възрастта постепенно губи своето значение."

Когато технологията не е достатъчна

Едно от най-големите предизвикателства пред Nanko се оказва изграждането на доверие едновременно от двете страни.

"Родителите търсят отговорни и активни детегледачки, а детегледачките търсят разбиращи семейства, коректно отношение и реални възможности за работа. При една двустранна платформа двете общности трябва да се развиват паралелно, защото едната не може да съществува без другата.", казва Илияна.

Това прави модела по-различен от обикновена платформа за обяви. Двете общности трябва да се развиват паралелно. Другото предизвикателство е да се превърне един толкова личен избор в ясна и лесна услуга. Подходящият човек не може да бъде избран само по няколко критерия в профил. Важни са отношението, комуникацията и съвместимостта.

Затова според Илияна технологията трябва да улеснява процеса, без да измества човешкия контакт. При персоналния подбор Nanko започва с подробен разговор със семейството за неговите изисквания и очаквания. След това екипът разговаря с подходящи кандидати, а при необходимост изисква препоръки и документи.

Целта не е просто да бъде намерен свободен човек, а да се открие съвпадение между нуждите на семейството, характера и опита на детегледачката и начина, по който двете страни общуват.

От Apple до собствена компания със 0 млн. инвестиции: Българинът, който превърна лицето в ключ

Роден в Русе, изградил компания в Силициевата долина, а днес защитава едни от най-големите компании в света

Бизнес моделът

Nanko не взима процент от възнаграждението на детегледачките. Илияна казва, че за компанията е важно те да получават изцяло договореното възнаграждение, а платформата да не участва във финансовите отношения между тях и семействата. Бизнес моделът е изграден около абонаментен достъп до платформата с два основни пакета.

Basic е за родители, които искат сами да разглеждат профили и да се свързват с избрани детегледачки. Към него има и достъп до общността на Nanko, онлайн семинари и полезно съдържание.

Custom Care е за семейства, които търсят по-лична подкрепа. При него екипът разговаря със семейството, търси подходящи кандидати, извършва допълнителна проверка и оказва съдействие в процеса.

Компанията развива и корпоративно направление, чрез което работодателите могат да предоставят достъп до Nanko като придобивка за своите служители.

Следващият проблем: какво правим, когато детската градина не е решение?

Следващата цел пред платформата е свързана с по-широк проблем – липсата на достъпна и организирана допълнителна грижа за децата. Когато няма място в детската градина, детето се разболее или възникне непредвидена ситуация, родителят често трябва сам да търси решение в последния момент. Това може да означава отсъствие от работа, напрежение и чувство за вина към семейството и работодателя. Идеята на Nanko е в такива моменти родителят да има къде да потърси съдействие.

Компанията иска достъпът до детегледачка да се превърне в реална социална придобивка, която работодателите предоставят на служителите си. За Илияна това е начин допълнителната грижа да не бъде възприемана като привилегия или лукс, а като практична подкрепа за работещите родители.

Зад кулисите на авиацията: Ето как протичат ремонтите на самолети у нас

Компанията иска да превърне България в център за поддръжка на гражданска и военна авиация

„Да потърсиш помощ не е слабост“

Зад бизнес идеята остава и една по-лична промяна, която Илияна иска да види.

Тя смята, че трудът на детегледачките трябва да бъде възприеман като отговорна и ценна професия, а не като временно занимание. Според нея хората, които се грижат за децата, заслужават уважение, ясни условия, сигурност и справедливо възнаграждение.

„Подкрепата за работещите родители не трябва да приключва само с майчинството. Тя е необходима и когато няма място в детската градина, детето се разболее или семейството се изправи пред непредвидена ситуация.

Трудът на детегледачките трябва да бъде възприеман като отговорна и ценна професия, а не като временно занимание. Тези хора се грижат за най-ценното в живота на едно семейство и заслужават уважение, ясни условия, сигурност и справедливо възнаграждение.

За родителите бих искала да се освободят от разбирането, че добрият родител трябва да се справя с всичко сам. Да потърсиш помощ не е слабост и не означава, че се проваляш. Понякога е точно обратното.“

И ако благодарение на нейния бизнес дори един родител потърси помощ, без да се чувства виновен, една детегледачка усети, че трудът ѝ е ценен, а повече работодатели разберат, че грижата за децата е споделена отговорност, тогава според Илияна резултатът ще бъде по-голям от успешен бизнес.

Това би означавало промяна в малка, но важна част от ежедневието на българските семейства.