Предстои ви ремонт? Ето как да получите данъчно облекчение
От 2021 г. държавата предоставя възможност за данъчно облекчение при ремонт на жилище
Българското кисело мляко стигна до Марс: Как да изберем качественото в магазина?
В Бизнес Видео Подкаст гостува проф. Светла Данова от Института по микробиология към БАН
Как да разпознаем качественото кисело мляко в магазина, какво означават обозначенията БДС и ЗНП и как българският продукт стигна до симулирана мисия до Марс? На тези въпроси в Бизнес Видео Подкаст отговаря проф. Светла Данова, ръководител на лаборатория за изследване на млечнокисели бактерии и пробиотици към Института по микробиология на БАН.
Повече от 25 години лабораторията изследва традиционните български млечни продукти и възможностите за приложение на полезните микроорганизми. Според проф. Данова българското кисело мляко има потенциал не само да съхранява традициите, но и да намира нови приложения в хранителната индустрия.
Какво кисело мляко да избираме в магазина?
При избора на кисело мляко потребителите могат да се ориентират по обозначенията за български държавен стандарт (БДС) и защитено наименование за произход (ЗНП). Според проф. Данова те са важен ориентир за спазването на конкретни изисквания към суровините и производството.
През 2024 г. българското кисело мляко и бялото саламурено сирене получават европейска регистрация със защитено наименование за произход. При киселото мляко това означава, че продуктът трябва да бъде произведен в България от местна суровина и с традиционната българска симбиотна закваска.
„Лично аз на този етап адмирирам българското кисело мляко със ЗНП и българското бяло саламурено сирене“, посочва проф. Данова.
По думите ѝ качеството зависи и от използваната закваска и технологията на производство. Различните щамове бактерии могат да придават различна киселинност, структура и вкус на продукта.
Българското кисело мляко в симулирана мисия до Марс
Един от любопитните проекти, в които участва екипът на проф. Данова, е свързан със симулирана космическа мисия до Марс в експериментална станция в пустинята Юта, САЩ.
Българската изследователка и писателка Изабела Шапова се включва в мисията с идеята да произведе българско кисело мляко в условия, наподобяващи тези при космически полет, и да го предложи на останалите членове на екипажа.
В проекта участват четири изследователки, които публикуват научна статия за експеримента. Идеята е да се проучи възможността традиционна ферментирала храна да бъде включена в хранителния режим при продължителни космически мисии.
„Смело мога да заявя, че киселото мляко, нашето кисело мляко, е една емблема, която прави държавата ни известна“, казва проф. Данова.
Какво прави българското кисело мляко различно?
Характерните свойства на българското кисело мляко се дължат на взаимодействието между два основни микроорганизма - Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus.
Те образуват симбиотна закваска, която участва в млечнокиселата ферментация и определя част от вкусовите и структурните характеристики на крайния продукт.
„Те са направили едно уникално сдружение, едно семейство, една симбиоза“, обяснява проф. Данова.
Според нея различните щамове бактерии имат специфични свойства. Затова киселите млека могат да се различават по киселинност, аромат, плътност и вкус. Производителите разработват закваски, които отговарят на различните предпочитания на потребителите – от по-мек и сладък вкус до традиционното по-кисело мляко.
Могат ли българските бактерии да се превърнат в успешен бизнес?
Българските млечнокисели бактерии имат потенциал за приложение не само в традиционните млечни продукти, но и в разработването на функционални храни и хранителни добавки.
Проф. Данова разказва за проект на лабораторията, насочен към създаването на хранителна добавка на основата на постбиотици – компоненти, получени от микроорганизми, които не е необходимо да бъдат живи бактерии.
В разработката се използват суроватка и отпадъчни продукти от производството на биоетанол. Целта е ресурси, които могат да създават екологични проблеми, да бъдат оползотворени за създаването на продукти с по-висока добавена стойност.
Според проф. Данова подобни разработки показват как научните изследвания могат да намерят реално приложение в индустрията. Тя подчертава, че твърденията за конкретни здравни ползи трябва да бъдат подкрепени с научни доказателства.
Как България може да печели повече от научните си открития?
По-тясното сътрудничество между учените и бизнеса е ключово за превръщането на научните разработки в конкурентоспособни продукти.
Според проф. Данова България има потенциал да развива иновативни храни и хранителни добавки, които да намерят пазар и извън страната. За целта учените трябва да представят разработките си на достъпен език, а компаниите да търсят възможности за съвместни проекти.
„Усилия трябва да има от двете страни“, посочва тя.
По думите ѝ традиционните български продукти могат да бъдат надградени чрез съвременни технологии и научни изследвания, така че да създават по-висока икономическа стойност и да се конкурират по-успешно на международните пазари.
Вижте целия разговор с проф. Светла Данова в Бизнес Видео Подкаст във ВИДЕОТО!
