Никола Минков: „Черният петък“ в България вече е по цял месец (ВИДЕО)
Потребители си поръчват еднакви продукти за проба и после ги връщат, което е проблем за бизнеса
Еврозоната ни чака, фискалният махмурлук все още е тук, а Тръмп може да е истинският „черен лебед“
Корпоративни истории
За шеста поредна година списание ,,Мениджър“ проведе банково-финансовия форум ,,Бъдещето на парите“ на 17 октомври в Интер Експо Център в София. bTV Media Group e партньор на инициативата
Откриването на 6-ия банково-финансовия форум ,,Бъдещето на парите“ бе поставено със специална реч на подуправителя на БНБ Андрей Гюров. „Ние сме като един футболен отбор, който е в края на сезона. Отбор, който никой не е считал за фаворит, но отбор, който с много старание е запазил своя шанс. Това е последният мач, който трябва да осмисли неговите усилия през сезона. Пред нас има само три възможности - седим в съблекалнята, гледаме се в огледалото и се опитваме да съберем сили да излезем на терена или да станем победители като Ливърпул“, обобщи мнението си за влизането ни в еврозоната той. Според него една добра информационна кампания и съвестната работа на контролните органи биха предотвратили спекулата и биха ограничили опита за изкуствено вдигане на цените.
Дискусиите стартираха с първия панел за голямата макроикономическа картина, модериран от Таня Кръстева, главен редактор на списание „Мениджър“. ,,Наличието на стабилно правителство – и то такова, което да успява да налага реално реформи, а не само на хартия, е основното предизвикателство пред българската икономика“, заяви Евгений Кънев, доктор по икономика и управляващ съдружник в компания.
Според Кристофор Павлов, главен икономист на една от големите банки, завръщане на политическата нестабилност ще означава преустановяване на работата на публичните институции, трупане на проблеми, риск от ръст на популизма. Експертите коментираха и горещия проблем от последните дни след началото на конфликта в ивицата Газа – повишаването на цените на петрола. Кънев отбеляза, че България има предимство, което не знае как да използва – дерогацията за руския петрол. „Отваря се ножица между цените, на които се внася петрола у нас, и цените на пазара. Позитивният ефект е за бюджета... Можем да развием и по-голяма конкурентност на пазара, който беше блокиран доскоро от една компания“, добави той.
Действията на централните банки и кампанията за повишаване на лихвените проценти, която те поведоха с най-бърз темп от десетилетия, е друга тема, която привлича фокуса на експертите. Даниел Дончев, CFA, изпълнителен директор и член на СД на дружество за доверително управление на инвестиционни спестовни сметки посочи, че въпреки забавящата се обща инфлация, при базовата инфлация намалението е незначително, което означава, че пътят, който централните банки трябва да извървят, все още не е приключил. Доц. д-р Красен Станчев, икономист и председател на УС на Института за пазарна икономика, определи като основна причина за случващите се събития фискалния махмурлук. „Докато имаме равнище на дълга между 83 и 84% в еврозоната, над 100% в САЩ и 300% в Япония, не може да се очаква политика на централните банки, която ще се справи с инфлацията“, изтъкна той.
Участниците във втори панел „Зелени финанси: партньорство за устойчиво бъдеще“ застанаха зад идеята за обединяване усилията за въвеждането и спазването на новите регулации в сферата на ESG политиките. Биляна Младенова-Милева, мениджър ESG стратегия в банка, отбеляза ключовата роля на банките. „За тази година до момента сме финансирали изграждането на 300 мегаватчаса ВЕИ-та. Говорим както за изграждането на големи ВЕИ-та, така и за такива за собствени нужди“, допълни тя.
„Ние описваме какво е влиянието ни чрез кредитите, които отпускаме – и като въглеродни емисии, и като технологичен, и социален риск. Това го публикуваме в нашите отчети като част, която не е задължително да следва новите стандарти. Правим си сравнение как би изглеждало след няколко години, когато вече е задължително“, допълни Константин Киров, ръководител отдел „Опазване на околната среда и Зелени проекти“ в друга търговска банка.
Въвеждането на еврото категорично няма да доведе до повишаване на инфлацията и дори ще стимулира повишаването на доходите на населението, подчертаха единодушно дискутиращите в третия панел с тема ,,Ползите и предизвикателствата при въвеждането на еврото у нас“ – Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет, Бранко Роглич, собственик на един от големите дистрибутори и доставчици на логистични услуги, и Димитър Бранков, съветник на председателя на Българска стопанска камара. Роглич бе категоричен, че приемането на еврото не е променило бизнес средата в Хърватия, като ако има някакви разлики, те са само в позитивна посока. Съветът му за българските му колеги при подготовката им е да следват правилата. ,,Изпуснахме да влезем в еврозоната на няколко пъти. Сега от основно значение ще е подготовката и консенсусът, вместо политически партии да се занимават с исторически теми, като националния празник, които са нерелевантни“, категоричен е Димитър Бранков. „За да се финализира подготовката за еврото обаче, ние се нуждаем от бързи законодателни промени и от по-ефективен парламент, който да ги приеме. Трябва да се ускори и информационната кампания. БНБ и Министерството на финансите трябва да се заемат по-активно с тази роля“, добави още Бранков.
В четвърти панел се обсъдиха възможните следващи стъпки във финансовите технологии с акцент върху дигиталното евро. ,,Всеки притежател на тази нова дигитална валута става автоматично клиент на централната банка и ще може в реално време да се разплаща с централни пари. Това е коренно голяма промяна в концепцията за емисия на пари“, отбеляза финансистът Борис Петров. „Говорим за блокчейн, който е синоним на демократизацията във финансовия свят. В същото време говорим и за едно централизиране на еврото в ЕЦБ. Това е парадоксалното в случая – говорим и за глобализация, и за централизация на дигиталното евро“, каза Георги Георгиев, мениджър „Софтуерни архитектури“ в IT компания. „Всъщност дигиталното евро няма нищо общо с блокчейна. Дали то ще лежи на блокчейн е решение на платежните институции и ЕЦБ, които ще издадат технологичната инфраструктура. Това се очаква да се вземе като решение и насоки във времето“, обясни Александър Станев, главен технически директор Финансова индустрия в технологична компания.
,,Инвестиционни стратегии в развитие“ бе темата на пети панел. Събеседниците отбелязаха като най-добрите в сегашната ситуация на световни кризи инвестициите във военната индустрия, природен газ и уран. „На практика светът се връща към атомната енергия, защото тя е най-защитена срещу аварии“, коментира Ивайло Пенев, член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на инвестиционен фонд.
Участниците в дискусията се обединиха и около мнението, че в момента реалните лихви са на нива отпреди финансовата криза през 2008 г. В САЩ реалната доходност е 2,3%, в Европа е 2,5%. Връщаме се от неестествени нива на пазарите на отрицателни лихви към нормална ситуация, подчерта Николай Ваньов, CFA, финансист, управляващ директор ,,Инвестиции и търговия“ в брокерска компания. Според тях обаче ,,има риск зад завоя“ и той се казва Доналд Тръмп, ако евентуално бъде избран за президент на САЩ. „Черният лебед“ за световната икономика няма да е войната между Израел и „Хамас“, а евентуалното избиране на Тръмп, прогнозираха те.
