Полимерни банкноти: В кои страни парите не са хартиени?

Към момента над 45 държави използват полимерни банкноти за разплащане

В последните десетилетия някои държави започват да заменят традиционните хартиени банкноти с такива, изработени от полимер. Тази иновация в паричната система се дължи на редица предимства, които пластмасовите банкноти предлагат спрямо хартиените си аналози. Към момента над 45 държави използват полимерни банкноти за разплащане. 

Снимка: Getty Images / iStock

Предимства на полимерните банкноти

Банкнотите, направени от полипропилен, имат редица преимущества пред традиционните хартиени. Едно от най-важните е тяхната устойчивост на фалшифициране. Благодарение на защитни елементи като прозрачни прозорци, метализирани филми, видими при определени ъгли, както и флуоресцентни вещества, реагиращи на UV светлина.

Освен това, полимерните банкноти са значително по-дълготрайни – издържат около 2,5 пъти повече в обръщение, тъй като са устойчиви на вода, трудно се разкъсват и по-рядко се зацапват. Изтеглените от употреба банкноти могат също така да бъдат рециклирани и използвани в различни индустрии. 

Бум на левовите депозити заради еврото

За месец домакинствата сложили 63 млн. лева повече в банките

Страни, които използват полимерни банкноти

Няколко държави по света вече напълно са преминали към използването на полимерни банкноти или ги използват частично. Австралия е пионер в това отношение – още през 80-те години на XX век тя заменя изцяло хартиените си банкноти с пластмасови. Канада последва примера ѝ през 2011 г., а до 2013 г. напълно премина към полимерни пари. Великобритания започна процеса през 2016 г. с въвеждането на новата полимерна банкнота от 5 паунда. Сред другите държави, приели тази технология, са Нова Зеландия, Сингапур, Мексико, Китай, както и държави като Виетнам, Румъния, Бруней, Малдивите, Нигерия и Саудитска Арабия.

Снимка: Getty Images / iStock

Произход и развитие 

Историята на полимерната валута започва в Австралия, когато през 1966 г. Резервната банка пуска подобрени хартиени банкноти със защити като метални нишки, воден знак и релефен печат. Макар тези мерки да имат за цел да възпрепятстват фалшифицирането, престъпниците бързо се адаптират и започват да създават убедителни фалшификати. Това подтиква австралийските власти да търсят по-ефективни решения.

През 1968 г. учени от CSIRO (Организацията за научни и индустриални изследвания на Общността на нациите), заедно с академични изследователи, започват работа по създаването на нова, трудно фалшифицируема валута. Под ръководството на химика Дейв Соломон, те разработват тънка полимерна основа, комбинирана с оптично-променливи устройства (OVD) – елементи като холограми и изображения, променящи се при движение или смяна на светлината. Първите прототипи имитират дизайна на хартиените банкноти, но добавят прозрачни зони около защитните елементи, което прави фалшифицирането още по-трудно.

Нови евробанкноти предизвикваха спор между Франция и Полша относно името на Мария Кюри

Кога започва разгорещеният спор между двете държави?

Приемане и разпространение

След успешно приключване на технологичната разработка, Австралия провежда експеримент – през 1988 г. пуска ограничен брой възпоменателни полимерни банкноти от 10 долара по случай 200-годишнината на страната. Обществената реакция е положителна, което води до пълна замяна на хартиените банкноти през 90-те години. 

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN