Ще спрат ли САЩ производството и на монети от 5 цента?

В сряда във Филаделфия бяха отсечени последните стотинки от един цент

С изчезването на американската стотинка възниква въпросът дали и петцентката не е следваща по ред. В сряда във Филаделфия бяха отсечени последните стотинки, което е резултат от производствени разходи, надвишаващи стойността им, както и от намалената им практическа употреба. Макар че стотинката все още е законно платежно средство, банките и търговците вече съобщават за недостиг. А причините, довели до края на производството ѝ, се оказват дори по-значими за никела - изработването на една стотинка струва почти 5 цента, докато загубата от никела достига около 9 цента на монета, предава CNN.

Снимка: Getty Images / iStock

Съставът на монетите допълнително утежнява сметките. Докато стотинките са от цинк с медно покритие (97,5% цинк и 2,5% мед), никелът съдържа 75% мед и 25% никел. Въпреки че цените на металите са променливи, цинкът е на приблизително същото ниво като през 2016 г., но медта и никелът са почти удвоили стойността си. Именно заради това Американският монетен двор заедно с доставчика Artazn проучват варианти да намалят себестойността на петцентовата монета под 5 цента. Според Марк Уелър от Americans for Common Cents подобна промяна може да бъде реализирана в рамките на година, без визуално да се различава „новият“ никел от настоящия.

Британският монетен двор пусна специална монета в чест на Фреди Меркюри

Певецът умира на 45 години през 1991 г.

Но проблемите на петцентовката не се изчерпват с цената на материалите. Подобно на стотинката, и никелът все по-рядко влиза в употреба, тъй като американците използват пари в брой много по-малко. Други държави са били по-бързи да се разделят с нискоразменните си монети – Нова Зеландия и Австралия прекратяват производството на монети от 5 цента още в началото на века, а след това спират да пускат в обръщение и стотинки. Според икономиста и колекционер Дейвид Смит намаляващата употреба на пари в брой забавя процеса в САЩ, както и определената носталгия към монетите, но той смята, че елиминирането на никела е неизбежно, макар и в по-дългосрочен план.

Снимка: Getty Images / iStock

Решението да се премахнат монетите обаче поставя трудности за потребителите с по-ниски доходи. Според Уелър преходът към безкасови разплащания облагодетелства големите банки и картовите компании, тъй като търговците плащат такси за всяка транзакция, които накрая се отразяват върху потребителите. Междувременно, в условия на недостиг на стотинки, търговците се сблъскват с въпроса дали могат да закръгляват сумите до най-близките 5 цента и настояват Конгресът да регламентира тази практика. Изследване на Федералния резерв в Ричмънд показва, че закръглянето до 5 цента би коствало на потребителите около 6 милиона долара годишно, а премахването и на никела – което би наложило закръгляване до 10 цента – би увеличило този „данък за закръгляне“ до 56 милиона долара.

Въпреки всичко експертите не очакват петцентовата монета да изчезне скоро. Дори промяна на състава ѝ не решава напълно проблема с разходите, тъй като близо 2,8 цента от стойността на всеки никел идват не от материалите, а от административни и дистрибуторски разходи. Уелър и Смит отбелязват, че макар монетният двор да търпи загуби от производството на стотинки и никели от 2006 г. насам, стотинката бе премахната едва тази година. „От десетилетия репортери ме питат за съдбата на стотинката“, казва Уелър. „Затова не очаквам бърза промяна.“

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN