Нов връх на цената на газа в Европа
Газохранилищата в ЕС към 19-и ноември са запълнени на 89,87%
Проф. Николай Неновски: Икономиката сега наподобява на тази от края на социализма
Финанси
Новият инструмент на ЕЦБ за затруднените дългово държави може да маскира реалните проблеми, смята още той
Автор: Проф. Николай Неновски*
От края на миналата година Европа постепенно навлезе в нов макроикономически и паричен режим, - режим на инфлация, на нарастващи лихвени проценти и очаквана рецесия. ЕЦБ предприе определен мерки срещу евентуална фрагментация на еврозоната, като лансира нов инструмент TPI (Transmission Policy Instrument). По долу ще коментирам три теми, съответно (i) характеристиките на новия режим на инфлация и повишаващи се лихви, (ii) решенията, които ЕЦБ предприема и (iii) опасностите, които съществуват.
В какво се състои новият инфлационен режим
Режимът на открита инфлация е логически завършек на продължителния период на потисната инфлация и изкуствено ниски лихвени проценти. Те, на един по-късен етап се сляха с пропадането на структурите на предлагането, резултат от пандемията и войната в Украйна. Изкушавам да спомена сходната динамиката на цените в последното десетилетие на социализма, когато дефицитите, подтиснатата инфлация и разпада на производството и на СИВ се изляха в силна инфлация в началото на 90 те години. В основата си логиката днес и тогава е същата.
Ясно е, че за борба с покачването на цените е необходимо синхронно използване на двете основни политики – парична политика и фискална политика, в случая те трябва да са рестриктивни. Разбира се има и други механизми, главно структурни мерки и пр., но паричната и фискалната политика трябва да са водещи. Те трябва да “оберат“ излишното търсене (изразено в пари), независимо от къде идва шокът - дали от повишеното търсене, или от намаленото и разрушено предлагане.
Ако се използва прекрасното определение на известния френски икономист Жак Рюеф, съветник на Генерал дьо Гол и експерт на Обществото на народите в България през 20 те години на миналия век, “инфлацията винаги е излишно търсене изразено в пари“. Затова, и при шок върху търсенето (в случая повишение), и при шок върху предлагането (в случая свиване) - мерките трябва да се рестриктивни. В момента синхронност на двете политики се наблюдава в САЩ, но не и в Европа.
Първо в Европа паричната политика закъсня драматично с повишаването на основната лихва, и второ в ЕС не се наблюдават сигнали фискалната политика да подкрепя паричната, точно обратното, - харченето продължава. В действителност, в Европа е необходимо “отрязване“ на част от съвкупното търсене, като това стане на структурен принцип, т.е. да се “отрежат“ неефективни и безперспективни бизнеси. Стимулирането и растежът на предлагането може да дойдат и да бъде здравословни единствено след едно преструктуриране.
По-нататък, - в момента лихвените проценти на ЕЦБ са далеч под нивото на инфлация, което ще достигне 9% в края на годината. Това прави реалните лихвени проценти силно отрицателни и неефективни за борба с инфлацията. Според ЕЦБ 2% -тната инфлационна цел се предполага да бъда достигната през 2024 г., според мен нереалистична цел при това слабо повишение на лихвите. В действителност или лихвите ще бъдат вдигнати по-значително, за да се достигне до 2% или ЕЦБ ще се движи към друга ценова цел, която ще е около 3-4 % (засега тази нова цел не е дискутирана). И в двата случая обаче репутацията на ЕЦБ страда.
Едно евентуално обяснение за посочените нелогичности, според мен се крие в погрешните симулации и резултати, които дават макроикономическите модели. Те стъпват на дълъг период от ниска инфлация и дори дефлация, и не могат да генерират правилни прогнози за един период на инфлация, когато параметрите на поведение на основните стопански агенти (домакинства, предприятие, синдикати и пр.), се менят радикално. Например, реакцията на заплатите към ръста на цените е много по-еластична при висока инфлация.
За спредовете и решението на ЕЦБ
Друго основно предизвикателство в еврозоната е нарастването на риска от фрагментация резултат от нарастване на спредовете(разликите в лихвените проценти между ДЦК на Германия и други страни) в еврозоната. Това е особено опасно за Италия, чиито лихвени проценти преди няколко дни (на 25 юли) надскочиха тези на Гърция. Напомням, че Гърция има около 190% дълг, Италия 150%, а Франция 115% (при средно 95 % за еврозоната и 25% в България!). Лихвените нива на Италия растат, и грубо казано, по 10 г. емисии преминава 3%, при под 1% на Германия.
Трябва да се отбележи, че голяма част от страните от Южна Европа практически имат нулев потенциален, дългосрочен растеж. БВП на Италия в реално изражение е на равнището от 2000 г, а този на Гърция – на това от 1998 г. Или повече от 20 изгубени години. Това се сблъскваме с базов проблем, - управлението на зона с общи пари, когато потенциалния растеж на някои от страни е нулев при трупане на дългове. На фона на тази основна заплаха пред еврозоната ЕЦБ предложи решение, наречено антифрагментационно (TPI - Transmission Policy Instrument).
Целта на новия инструмент е да се зададат граници на спреда, той да се “замрази“, което да осигури правилна трансмисия на паричната политика и преодоляване на евентуален разпад. По същество ЕЦБ смята да гарантира границите на спреда, като по този начин свие рисковата премия (италианският дълг ще се приближи по риск към германския, в резултата от рейтингите), и интегрира пазара на дълг в зоната.
Разчита се по този начин да се разшири и международната роля на еврото, то ще бъде повече търсено за инвестиране като актив, например като резерв на ЦБ. Тъй като ще се блокира границата на разширение на спреда, и ако политиката на ЕЦБ се приеме за кредибилна, то инвеститорите ща се пренасочват към италиански дълг, което може дори да доведе до обратна посока – до свиване на спреда. Технически се предлага да се купува италиански дълг, но той няма да се стерилизира чрез продажби на германски или холандски книжа, а чрез нормалните операции на изтегляне на ликвидност от банките на отрития пазар (чрез репо операции и пр.).
Така няма да има увеличаване на паричната база, макар и вътре в нея да има преливания. Идеята е новият инструмент да не вреди на общата парична политика, която ще бъде в близките години рестриктивна. Решението за прилагане на инструмента ще се взема от ЕЦБ дискреционно, според препоръките на ЕК, която от своя страна ще поставя и наблюдава изпълнението на критерии за провеждане на правилна фискална политика от засегнатата страна.
За опасностите
Горните оптимистични перспективи, са придружени обаче от редица опасности, които познаваме от предишната политика на ЕЦБ, т.е. от количествените облекчения и пр., както и от хлабавата бюджетна дисциплина на големите страни. Историята показа, че дори и да се маскира или дори и намали рисковата премия, при процеси на морален риск (т.е., когато самото решение на регулатора предизвиква поемане на повече риск от регулирания), води рано или късно до още по-тежки последствия. Губи се информация, която само пазара може да даде. Освен това в случая ще бъде трудно големите страни да бъдат контролирани от ЕК и на тази основа ЕЦБ да взема решение. Остава да видим как ще се развият нещата и как ще се приеме новия инструмент.
При всяко положение, Италия е в трудна ситуация и поради политическата криза, и неяснотата за това кой ще спечели следващите избори. Част от политическите сили, които могат да дойдат на власт, са антиевропейски и анти евро, и е много трудно да бъдат принудени да водят политика на бюджетни рестрикции. Същото, в по-малка степен, важи и за Франция. Във Франция се дадоха много обещания за разходи и повишаване на заплати в публичния сектор (учители, лекари) и за намаляване на данъците, - все мерки, които са в разрез с това което се случва – инфлация, покачващи се лихви и рецесия.
*Проф. д.ик.н. Николай Неновски е професор по икономика в Университета Жул Верн във Франция, директор на център по парични изследвания в УНСС, и член на УС на БНБ. Неотдавна издаде (съвместно с Ерик Манин) книга за капитализма на Балканите и за зависимите парични режими (Diversity of Capitalism in Central and Eastern Europe – Dependent Economies and Monetary regimes, Palgrave Macmillan, 2022)
**Текстът изразява личното мнение на автора
