МВФ с оптимизъм и предупреждения за икономиката на Северна Македония

Очакванията са за икономически растеж, но реформите са належащи

Международният валутен фонд (МВФ) повиши леко прогнозата си за растежа на брутния вътрешен продукт на Северна Македония през 2025 г. – от 3.2% на 3.3%, сочи последният доклад на институцията. Повишението е символично, но сигнализира за известен икономически оптимизъм, базиран на засиленото вътрешно търсене и напредъка по ключови инфраструктурни проекти. *

Сред двигателите на растежа се открояват увеличените заплати, по-високите трансфери от държавата и ускореното строителство на четирите отсечки от паневропейските транспортни коридори 8 и 10. МВФ обаче не крие, че слабият външен пазарен интерес – особено в контекста на преструктурирането на автомобилната индустрия в Европа и глобалната несигурност – ще оказва натиск върху икономическите показатели на страната.

Рискове пред икономиката

Фондът отправя конкретни предупреждения – от една страна, заради вътрешните предизвикателства като недостатъчни публични инвестиции, продължаващата емиграция на млади хора и блокираните реформи за повишаване на производителността. От друга страна, външните рискове включват промени в структурата на икономиките на ключови търговски партньори и напрежения в глобалната търговска политика.

Един от най-сериозните проблеми, които МВФ изтъква, е инфлацията – особено в секторите на храните и потребителските цени. Въпреки административните мерки и ценовите тавани, инфлационният натиск остава висок, подхранван от бързо растящите заплати. МВФ предупреждава, че такива контролни мерки могат да доведат до изкривявания на пазара и да задушат конкуренцията, вместо да предложат устойчиво решение.

Препоръките на МВФ

МВФ подчертава необходимостта от надеждна фискална стратегия, насочена към намаляване на публичния дълг, възстановяване на фискалните буфери и спазване на установените фискални правила. Препоръките включват отказ от увеличение на пенсиите през септември 2025 г. и възстановяване на системата, при която пенсиите се индексират само според инфлацията. В краткосрочен план МВФ настоява увеличението на заплатите в публичния сектор да бъде ограничено до темпа на инфлацията, като държавата трябва да подобри контрола върху процеса на договаряне на заплати.

Фискалните реформи, които се препоръчват, включват ревизия на закона за данъка върху имуществото, намаляване на данъчните преференции и изключения, както и мерки за подобряване на данъчната събираемост.

Институцията също така настоява за усъвършенстване в управлението на публичните инвестиции и публично-частните партньорства. Специално внимание се обръща на необходимостта от анализ на държавните разходи, по-добро управление на фискалните рискове, включително тези, свързани с държавните предприятия и мегапроекти като автомобилните магистрали.

В допълнение, МВФ препоръчва инвестиции в енергийната ефективност и производствения капацитет на държавната енергийна компания ESM, както и ограничаване на нейната роля на субсидиран и регулиран пазар.

Според МВФ, запазването на независимостта на централната банка е от ключово значение за стабилността на валутния курс, финансовата система и ценовата стабилност. В контекста на активното банково кредитиране, институцията препоръчва постепенно затягане на макропруденциалните инструменти, включително капиталовите буфери, за да се гарантира, че банките разполагат с адекватен капацитет за поемане на загуби.

Решаващ момент за реформи

МВФ подчертава, че устойчивият растеж минава през структурни реформи, а именно намаляване на сивата икономика чрез дигитализация и улесняване на регистрацията на бизнеси, справяне с недостига на работна ръка чрез инвестиции в образование, по-добро съвпадение между уменията на новите кадри и нуждите на пазара, както и насърчаване на участието на жените на пазара на труда.

Предлага се и обмисляне на постепенно повишаване на пенсионната възраст за жените и разширяване на достъпа до детски градини. МВФ също настоява за засилване на върховенството на закона, борба с корупцията и предвидимост в законодателната и регулаторната среда – включително ограничаване на използването на т.нар. ускорени процедури в парламента.

*Автор: Цветан Кръстев