За първи път: МВФ настояват за реформа на плоския данък. Очакват ръст на икономиката от 3%

От Фонда предлагат да отпадне подкрепата за бизнеса заради високите сметки на ток

Икономиката на  България ще нарасне с около 3% през тази година. Това прогнозира Международния валутен фонд, чиято делегация приключи редовна 10-дневна мисия в България.

Очакванията на МВФ надминават последните прогнози на правителството и БНБ за ръст на икономиката. От финансовото ведомство в последната си оценка заявиха, че очакват през 2022 г. икономиката у нас да се увеличи с 2,6%, а от централната банка смятат, че БВП ще нарасне с 2,1%.

Асен Василев: Плоският данък остава, има го в коалиционното споразумение

Вицепремиерът коментира и липсата на подкрепа за Каримански за гуверньор на БНБ

Според прогнозите на МВФ инфлацията у нас ще бъде двуцифрена тази година. Това вече се случва, тъй като от Националния статистически институт посочиха, че за февруари индексът на потребителските цени е нараснал с 10% спрямо същия месец на миналата година.

Предвид несигурната среда, икономическата политика е изправена пред сериозни предизвикателства. Въпреки че възстановяването от предизвиканата от пандемията криза се установи трайно, войната в Украйна се очаква да има сериозно икономическо въздействие, включително чрез забавяне на растежа и ускоряване на инфлацията, заяви ръководителят на екипа Жан-Франсоа Дофан на заключителна пресконференция в хотел "Интерконтинентал" в София.

Сред другите посочени рискове за икономиката бяха повторно засилване на заболяемостта от Ковид-19, продължителни прекъсвания на веригите за доставки и по-бързо от очакваното затягане на глобалните финансови условия.

Въз основа на нашите макроикономически предположения, бюджетът за 2022 г., приет през февруари, ще доведе до фискален дефицит от около 3 процента от БВП на касова основа, който е сходен с дефицита от миналата година. Тази политика постига добър баланс между подкрепата за възстановяването предвид отрицателното въздействие на войната в Украйна и стремежа да не се подхранва инфлацията.

Реформа на плоския данък

Освен това от МВФ препоръчват преглед на данъчната система за увеличаване на приходите и преразпределението. В таази връзка от там смятат, че е необходима реформата на ниската плоска ставка на данъка върху доходите на физическите лица може да помогне за създаването на фискално пространство и за намаляване на неравенствата.

Ето и още от препоръките на МВФ:

• Подкрепяме преориентацията на настоящия бюджет към повече публични инвестиции, но мащабът на планираното увеличение спрямо миналата година може да не отговаря на капацитета за усвояване на средствата. Стартирането на новите проекти може да се наложи да се стане поетапно.
• Обратно на това, номиналното замразяване на заплатите, което е заложено в текущия бюджет, може вече да не е желателно при висока инфлация. По-общо казано, политиката на заплатите трябва да се основава на цялостен преглед на заплатите и заетостта в публичния сектор.
• Актуализацията на бюджета трябва да отчете новите нужди, възникващи от войната в Украйна, например по отношение на продоволствената сигурност и предоставянето на решаваща подкрепа за бежанците. Освен това, за да се отчетат евентуални непредвидени разходи, актуализираният бюджет също ще трябва да увеличи резерва за непредвидени разходи.
• Субсидиите за електроенергия за компаниите и временните тавани на цените на енергията за домакинствата помогнаха за смекчаване на въздействието на високите цени. Подкрепата обаче може да бъде адаптирана чрез постепенно изместване от тези съществуващи механизми към пряка подкрепа към домакинствата, които се нуждаят от нея. Това не само би запазило приемливостта на цените на енергията, но би било и по-справедливо, би спомогнало за намаляване на фискалните разходи и би насърчило енергийната ефективност.
• На този етап от възстановяването и предвид недостига на работна ръка, който се появява отново в някои сектори, ние подкрепяме постепенното премахване на схемата за задържане на работни места „60/40“, която изигра ключова роля по време на COVID кризата, но изглежда вече не е необходима.
• Увеличенията на пенсиите и ad hoc добавките върху пенсиите помогна за поддържането на доходите на пенсионерите по време на пандемията, но разходите за тях допълнително оказват натиск върху пенсионната система, която и без това е в структурен дефицит. Цялостният преглед на пенсионната система би спомогнал за разработването на реформи, насочени както към нейната устойчивост, така и към осигуряването на адекватно ниво на пенсиите.