
„Бизнесът трябва да бъде гарант за стабилността при въвеждането на еврото“
Александър Димитров, главен изпълнителен директор на A1, за ангажимента на компанията и ролята на бизнеса в прехода към еврото
Какво ще се случи с икономиката на Полша?
Надпреварата за президентския пост в Полша е на финалната си права. Според социологическите проучвания разликата между двамата кандидати – Рафал Тшасковски и Карол Навроцки е минимална. Утре двамата ще се изправят един срещу друг на балотаж, съобщава БТА.
Въпросът е как изборът на поляците ще се отрази на икономиката – особено в контекста на сложната геополитическа ситуация и глобалната несигурност.
Икономистите от френската банка „Креди Агрикол“ посочват три ключови области, които изискват задълбочен анализ. Именно в тях двамата кандидати имат коренно различни позиции.
Полша е парламентарна демокрация, а правомощията на президента са ограничени. Въпреки това ролята му в институционалната система е важна и може да има значително отражение върху икономическите перспективи.
Първата област е съдебната реформа – конкретно начинът, по който се назначават съдиите. Рафал Тшасковски, издигнат от управляващата „Гражданска коалиция“, смята, че съдебната система се нуждае от спешни промени. Той не признава легитимността на съдиите, назначени след 2017 г. от Националния съвет на съдебната власт, и възнамерява да анулира тези назначения, за да възстанови конституционния ред.
Карол Навроцки, подкрепен от опозиционната „Право и справедливост“, не предлага конкретни реформи. Той настоява за политически консенсус, а при липса на такъв – за референдум през 2026 г. Той е готов да запази статуквото относно назначенията след 2017 г.
Те допълват, че подобна безизходица би могла да доведе до забавяния на европейските средства. Това би ударило икономиката и доверието в полската валута.
Втората ключова тема е данъчната политика. Тшасковски обещава да увеличи необлагаемия минимум, позовавайки се на плана на Доналд Туск за удвояване на необлагаемия праг върху доходите – водеща тема на изборите през 2023 г.
Навроцки е твърд привърженик на ниските данъци. Той предлага връщане на ДДС до 22%,нулев данък върху доходите за семейства с поне две деца, премахване на данъка върху капиталовите печалби.
Освен това иска конституционни гаранции срещу нови данъци върху имуществото и се обявява против всякакви увеличения на налозите.
Икономистите смятат, че при всякакъв сценарий изборите няма да донесат фискална стабилност в средносрочен план. Напротив – натискът за по-гъвкава фискална политика ще се засили.
Третата зона на сблъсък е политиката по климата. Тшасковски подкрепя Европейския зелен пакт и се ангажира с целта за климатична неутралност до 2050 г. Залага на възобновяеми източници – вятър, слънце, биогаз – и настоява за модернизация на електропреносната мрежа.
Навроцки категорично отхвърля „зелената сделка“ и настоява за референдум. Нарича климатичната политика на ЕС „екотероризъм“ и „зелена лудост“. Той отказва да се откаже от въглищата и предлага да се модернизират въглищните електроцентрали. Предлага също намаляване на сметките за ток с една трета, като финансирането да идва от търговете за въглеродни квоти в ЕС.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Александър Димитров, главен изпълнителен директор на A1, за ангажимента на компанията и ролята на бизнеса в прехода към еврото
В държавната администрация работят 145 802 души
Какви са важните параметри, очертани в "Икономическия преглед" на банката