Икономисти: Липсата на бюджет създава риск от безконтролно харчене

Финанси

Създава се риск от сериозен дефицит

Липсата на редовно правителство и на приет бюджет, създава редица рискове в и без това динамичната глобална ситуация. Това е мнението около, което се обединиха водещи икономисти по време на представянето на (Без)Алтернативен бюджет за 2023 г. на Института за пазарна икономика.

Основният проблем според икономистите е липсата на реална оценка на разходите. Тъй като не се знае точно колко ще бъде БВП, означава, че дефицитът може да стане доста голям, коментира Петя Георгиева от ИПИ. Според нея дори и в подобна ситуация, страната ни трябва да се придържа към някаква сигурност. България спазва единствено правилото дългът, който се поема, да не надвишава 60 процента от БВП.

Снимка: Редакторски екип

Главният икономист в ИПИ Лъчезар Богданов счита, че страната ни трябва да се върне към някои разбираеми и ясни "котви". Той изтъкна, че със здрав разум трябва да се излезе от тази ситуация. Икономистът добави, че наистина трябва да се помогне на най-бедните. Въпросът е как да се помогне, без да се "срути" бюджетът.

Георги Ангелов от „Отворено общество“ припомни, че преди се правеха предложения за конкретни мерки, а министерство на финансите правеше оценка кое колко ще струва.  „Залагаше се дефицит и парламента не можеше мърда – заложен е дефицит 3% и те не могат да го променят в парламента“, каза Ангелов. Сега с удължителен бюджет всеки си предлага, без да каже колко струват предложенията и откъде ще дойдат средствата. Според мен, трябва да се върнем към нормалното - внася се бюджет с нисък дефицит, а  МФ трябва да оцени кое колко струва.

Според финансиста Любомир Дацов, ако всичко, което се обсъжда в парламента, стане факт – то през следващата година инфлацията трудно ще влезе под 7-8 %. „Автоматично връзване на МРЗ към средната заплата  – отдавна не бях виждал такава глупост. Това е една проинфлационна мярка‘, коментира Дацов.

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст