Нов връх на цената на газа в Европа
Газохранилищата в ЕС към 19-и ноември са запълнени на 89,87%
Очакват към 2040 г. над 1 трлн. долара да "падат" от Космоса
Финанси
Американска банка Citigroup прогнозира бъдещето на Космоса до 2040г.
Космическата индустрия се очаква да достигне 1 трлн. долара годишни приходи до 2040 г., като разходите за извеждането в Космоса на нова ракета до тогава най-вероятно ще спаднат с 95%. Това посоиха анализатори на американска банка Citigroup, цитирани от CNBC.
Според прогнозите на Citigroup, Morgan Stanley и Bank of America, стойността на глобалната космическа икономика са достигнали 424 млрд. долара през 2020 г., след като са се увеличили със 70% от 2010 г., показва изследване на Space Foundation.
Частните инвестиции в космически компании, особено от рисков капитал, непрекъснато чупят годишните рекорди през последното десетилетие. Миналата година компаниите за космическа инфраструктура са получили 14,5 млрд. долара частни инвестиции, според тримесечния доклад на Space Capital, който проследява около 1700 компании.
Множество космически компании станаха публични миналата година. Променящата се пазарна среда, с нарастващите лихвени проценти, които удрят силно акциите на технологичните компании, също доведоха до спад на космическите запаси. Цената на акциите на около дузина космически компании са намалели с 50%.
Според Citi космическата икономика от 1 трилион долара ще се случи чрез спад на разходите за изстрелване, които според банката „вече са паднали рязко от 80-те години на миналия век“, с около 40.
Цената на изстрелване на ракета обикновено е разбита на база долар за килограм. От 1970 до 2010 г., отбелязва Citi, средната цена на изстрелване е била около 16 000 долара за килограм за тежки полезни товари и 30 000 долара за килограм за леки полезни товари.
По-ниските разходи за изстрелване бяха въведени от SpaceX с пускането на Falcon 9 през 2010 г. Ракетата намали средната цена на килограм космически товар до около 2500 долара, 30 пъти по-ниска цена от разходите на космическата совалка на НАСА и 11 пъти по-ниска от предишната историческа средна стойност.
Все по-често срещаната практика за повторно използване на ракетни ускорители намалява тези разходи. Citi изчислява, че разходите могат да паднат до около 300 долара за килограм до 2040 г. при най-добрия възможен сценарий.
Сателитният пазар представлява най-голямата част от космическата икономика с над 70%.
Докато приходите от сателити идват предимно от услуги като телевизия, банката вижда разширяване в приложенията и по-добра мобилна свързаност.
Друг сектор, в който Citi вижда силни печалби, са сателитните изображения, които според фирмата съставляват около 2% или 2,6 млрд. долара от настоящата космическа икономика. Банката прогнозира разширяване на сектора, достигайки 17 милиарда долара годишни продажби до 2040 г.
Регулации и космически боклук
Разширяването на космическата икономика обаче няма да бъде лесно, казаха от фирмата, като отбелязаха, че суровата космическа среда, високите първоначални капиталови разходи и дългият график за възвръщаемост на космическите проекти представляват значителни рискове за растежа.
Citi подчерта, че възприемането на космоса „като просто хоби за милиардери“ представлява риск.
Регулаторният риск представлява друга пречка за индустрията, отбеляза Citi. Има няколко федерални и международни организации, отговорни за одобряването и регулирането на космическите компании.
Те следят за разпространението на космически боклук. Такива отломки представляват „бързо нарастваща заплаха за сателитите в орбита, бъдещи изстрелвания и разширяване на възможностите в космическата екосистема“, каза Citi.
„Това увеличава риска „синдромът на Кеслер“ да стане реалност – идеята, че космическият боклук в орбита около Земята, без въздушно съпротивление, което да го забави, ще достигне точка на насищане, където просто се сблъсква с други космически боклуци и фрагменти, което ще спре изстрелването на сателити“, каза Citi.
