Текстил, колкото 5 пъти теглото на НДК: Как Калина превръща боклука в ресурс
Изхвърляме 100 хил. тона текстил всяка година, а тя ги събира в една ТОРБА
Над 100 хил. тона текстил се изхвърлят всяка година – количество, което надхвърля пет пъти теглото на НДК. Едва около 2% от този текстил се рециклира, въпреки че голяма част от него би могла да бъде използвана повторно. На този фон се появява младият български бранд за еко чанти ТОРБА – проект, който се опитва да превърне остатъчните материали в устойчив бизнес модел. Зад него стои предприемачът Калина Иванова, която вижда в отпадъка ресурс и възможност.
Идеята, родена от излишъка
Снимка:
Калина Иванова
Когато се срещнах с Калина усетих, че в нея гори друг вид огън и забелязах у нея онзи „предприемачески дух“, за който са ми говорили в стотиците часове по предприемачество и икономика в училище. Онова нещо, което не го придобиваш на чин, вложил часове практика, просто се раждаш с него. Малко хора имат такава искра в очите, искра на „нещотърсач“, както ги описва Пипи Дългото чорапче, искра на човек, който вярва, че може да промени света към по-добро и е напът да го направи. Тя е предприемач, основател на 3 барнда за устойчива мода, има собствена маркетинг агенция и завидни певчески умения. Но във фокусът ни попада един от последните и „най-млади“ проекти – ТОРБА.
Историята на ТОРБА започва не като бизнес план, а като вътрешно усещане, че нещо трябва да бъде променено. Иванова вече управлява бранд за дрехи, който постепенно насочва към по-устойчиво производство.
„Отивам в ателието, от където ми шият нещата, и виждам едни парчета, които никак не са малки. И просто влезе някаква мисъл в мен… загнезда се и почна да ме човърка“, разказва тя пред businessnovinite.bg.
Първоначалният ѝ импулс дори е да спре производството на дрехи, но вместо това решава да търси решение за остатъчните материали. Започва да събира платове с минимален размер, които иначе биха били изхвърлени.
„Събирах и събирах тези парчета три години вкъщи… И просто се събуждам и идеята се ражда – така се роди идеята за еко чанти.“
Концепцията е практична – сгъваема чанта, която може да замести еднократните найлонови торбички и едновременно с това да използва вече произведен ресурс.
Малките стъпки като бизнес стратегия
Снимка:
Калина Иванова
Вместо да започне с мащабно производство, Калина избира локален подход. Първите модели са създадени в квартално ателие, където работи шивачка в пенсионна възраст.
„Винаги започвам с малко. Никога не започвам идея за бизнес веднага да се разрасне. Просто започвам с малките стъпки, защото губенето на ресурс също не е ефективно“, казва тя.
Днес тя вече води разговори с малък производствен цех, но държи работата да остане локална – решение, което според нея намалява логистичните разходи и въглеродния отпечатък. Процесът обаче не е лесен.
„Няма толкова подкрепа и приемственост. Хората не биха го приели като кауза толкова. Това е труден процес, защото ще оскъпи цялото нещо.“
Производство без складове
Едно от най-големите предизвикателства в текстилната индустрия е свръхпроизводството – фактор, който води до огромни количества отпадък и разход на вода. За да избегне този проблем, Калина решава да използва модела „произвеждаме при поръчка“.
„Създаваме моделите, заснемаме ги, публикуваме ги… и оттам нататък шием само според поръчката. Това намалява остатъчните парчета и позволява да удовлетвориш клиента, дори да го направиш по негов размер.“
Бизнес срещу индустрия за милиарди
Текстилната индустрия използва около 93 млрд. кубични метра вода годишно. Срещу този мащаб малък устойчив бизнес изглежда почти символичен. Калина обаче вижда трудностите като възможност.
„Със сигурност няма как да се бориш с това, но трудностите смятам, че са възможности… Ако имаш мотивацията да ги преодолееш, това е най-голямата сила.“
Според нея ключът е доверието на клиентите и усещането, че продуктът решава реален проблем.
„Когато хората виждат, че ти правиш нещо, което не е просто за да изкарва пари, а за да решиш проблем, те започват да се доверяват. И става една вълна.“
Цената на устойчивостта
Снимка:
Калина Иванова
Формирането на цената при подобен продукт далеч не се определя само от материали и труд. Калина се стреми да изгради модел, при който производителите предоставят остатъчните материали, вместо да плаща за тях.
„Финансовата цена е една. Но цената на мисията и каузата за мен е нещо безценно.“
Тя наблюдава и постепенно нарастваща готовност на българските потребители да плащат за устойчиви продукти.
„Не са много, но са все повече. Тези хора наистина подкрепят адски много това, което правим.“
„Устойчивост е не само материята… Не само да го правиш с нулев отпадък. Даже аз казвам, че ние го правим с минус ресурс – защото спасяваме ресурс.“
Тя добавя и още един фактор – дълготрайността на продукта. Евтините чанти за еднократна употреба, според нея, всъщност генерират повече отпадък.
Поглед напред
Калина Иванова не се стреми непременно да защити бизнес модела си чрез патенти или ексклузивност. Напротив – вярва, че идеята може да се превърне в тенденция.
„Ако някой вземе това нещо и го направи много по-голямо, ще бъде супер… Мисля, че ще бъде голяма вълна.“
Тя вече разработва нови прототипи и решения, които целят да заменят продукти за еднократна употреба с по-прости и устойчиви алтернативи.
„Не мисля, че съм някакъв гений. Просто гледам най-простото нещо, което може да замести нещо за еднократна употреба.“
В свят на свръхпроизводство и бърза мода ТОРБА остава пример как малък бизнес може да постави под въпрос индустриални навици. Дали подобни модели могат да променят системата? На пук на нея предприемачи като Калина Иванова вече доказват, че отпадъкът може да бъде начало на нова икономическа логика.
ЦЕЛИЯ РАЗГОВОР ВИЖТЕ ВЪВ ВИДЕОТО ТУК:
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
