Най-бързият влак в света достигна скорост от 453 км/ч
CR450 ще измине 600 000 километра без инциденти, преди да започне да превозва пътници
Погълната пластмаса от хранителни опаковки достига мозъка за два часа
Ново изследване разкрива притеснителни факти
От известно време знаем, че микропластмасата е в кръвта ни и си проправя път в телата ни чрез ежедневни храни като мляко и месо. Чуждото присъствие на микро- и нанопластмасови частици (MNPs) в нашите тела е опасно по очевидни причини и те потенциално могат да достигнат навсякъде в тялото и да проникнат в живите клетки.
В плашещо потвърждение на тази възможност, ново проучване установи, че полистиролът, широко използвана пластмаса, открита в опаковките на храни, може да бъде открита в мозъка само два часа след поглъщането, пише interestingengineering.com.
Кръвно-мозъчната бариера е мрежа от кръвоносни съдове и тъкани, които помагат на токсините и вредните вещества да не достигнат до мозъка. Кръвно-мозъчната бариера е важна клетъчна бариера, която позволява само вода, кислород, общи анестетици и въглероден диоксид да преминават в мозъка.
Снимка:
iStock
„В мозъка пластмасовите частици могат да увеличат риска от възпаление, неврологични разстройства или дори невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер или Паркинсон“, каза Лукас Кенър, водещ автор на изследването.
Изследователите проведоха изследването си върху шест мишки, на три от които бяха перорално приложени полистирол. Те евтаназират мишките два до четири часа след поглъщането, позволявайки на екипа да събере мозъците им и да тества за наличие на пластмаса.
Екипът установи, че MNPs са преминали кръвно-мозъчната бариера и присъстват в мозъците на мишките. Тези пластмасови частици могат да увеличат риска от невровъзпаление и невродегенерация, както се наблюдава в предишни проучвания.
Нашето черво има подобна защитна стена. MNPs могат да влязат в тялото и да преминат през непроницаемите бариери на червата. Как тези частици се пренасят през тези бариери е сложен процес, който зависи от фактори като размер на частиците, химия на повърхността и вида на клетката, с която взаимодействат.
„За да се сведе до минимум потенциалната вреда от микро- и нанопластичните частици за хората и околната среда, от решаващо значение е да се ограничи тяхната употреба, докато се извършват по-нататъшни изследвания на ефектите от MNPs“, каза Кенер.
