Компании без добра ESG политика, могат да не получават кредити (ВИДЕО)

За да бъде един бизнес устойчив, той трябва да покрива определени стандарти за поведение на компанията, които оценяват нейното въздействие върху околната среда и обществото, както и практиките за корпоративно управление. 

Но какво общо имат очакванията за въвеждане на ESG стандарти за целия бизнес в ЕС? По думи на управителя на BNP Paribas за България Жозе Салойо, ако бизнесите не трансформират своите ESG политики, има опасност банките да не ги финансират и така приходите им могат да намалеят значително, каза той по време на събитие за устийчиви политики на банката. 

Експерт: Само най-големите компании са готови за ESG

В новия епизод на Бизнес Видео Подкаст гостува Боян Рашев, управляващ партньор на denkstatt България

ESG стандартите, на които те трябва да отговарят се отнасят до Environmental (въздействие върху околната среда), Social (въздействие върху обществото) и Governance (корпоративно управление).

Хранителни отпадъци: Изхвърлили сме 127 кг на жител в ЕС през 2020 г.

Според данни на "Евростат" домакинствата генерират 55% от хранителните отпадъци

Важно за новите европейски директиви ще бъде да бъдат зпазвани екологичният аспект, който се отнася до това как една компания опазва природата, включително корпоративни политики, насочени към изменението на климата. Социалните фактори изследват как компанията управлява взаимоотношенията със служители, доставчици, клиенти и общностите, в които развива дейност. Корпоративното управление се занимава с ръководството на компанията, заплащането на мениджмънта, одитите, вътрешния контрол и правата на акционерите. Тези стандарти постепенно навлизат в законодателството на ЕС, а от 2024 г. подаването на ESG отчети, които отразяват 2023 г., ще бъде задължително за 75% от компаниите в съюза.

Доклади за това, до колко бизнесите отговарят на критериите ще изготвят самите те. Отговорността за истинността на данните ще бъде изцяло тяхна, а злоупотребилите ще отнесат огромни глоби. 

Снимка: BNP Paribas

Въвеждането на ESG стандартите и на съответната отчетност е заложено основно в четири законодателни акта на ЕС. Първият е Директивата за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD). Според нея от 2024 г. компаниите с над 250 служители и/или оборот от над 40 милиона евро ще трябва да представят доклади за ESG въздействието си.

Вторият е Регламентът на ЕС за разкриване на устойчиви финанси (SFDR), който цели да се осигури прозрачност за инвеститорите, фокусирани върху екологични, социални и управленски въпроси. Третият основополагащ документ е Директивата за нелоялните търговски практики (UCPD), която защитава потребителите от евентуални злоупотреби от страна на търговците. Четвъртият стълб е Таксономията на ЕС, която установява критерии за определяне на устойчивостта на икономическите дейности.

Всеки европеец генерира по 34 кг. пластмасови отпадъци

37% от тях са били рециклирани, съобщава Евростат

Ако не спазват ESG стандартите и отчитат подвеждаща информация, компаниите ще плащат глоби

Една от най-сериозните опасности, които стоят пред бизнеса с въвеждането на ESG регулациите е т.нар. „зелено изпиране“ (Greenwashing). Това е нелоялна практика да се използват реклами, етикетиране и други маркетингови стратегии, които целят да убедят потребителите, че дадена услуга или продукт е по-зелена отколкото е в действителност. Например, една стока може да бъде рекламирана като произведена от рециклирани материали, а единствено опаковката да е такава. Това е 100% „зелено изпиране“, което ще бъде наказвано.

В момента в ЕС все още се обсъжда размерът на глобите. Според различни източници се дискутира това да е процент от оборота. Например, Европейската комисия предлага случаи на Greenwashing, в които търговци не разкриват за планирано стареене на предлаганите продукти, да влизат в обхвата на приложение на Директивата за нелоялни търговски практики (UCPD). Тя предвижда глоба до 4% от годишния оборот на компанията по подобие на GDPR.

Някои държави са въвели собствено законодателство за „зеленото изпиране“. Във Франция е прието допълнение към Търговския закон, което предвижда възможност за глоба до 80% от стойността на кампания, която отправя Greenwashing послания, тъй като това се приема за некоректна търговска и маркетингова практика.

С 10% са се увеличили продажбите на дрехи втора употреба

Данните на Българската асоциация "Кръгов текстил" отчитат повишението спрямо миналата година