Забраната за пушене е свила продажбите на цигари с 3 до 4%

През 2012 г. цените на 24 от най-продаваните марки остават непроменени спрямо 2011 г.

В България през последните години се наблюдаваха значителни промени на пазара на тютюневи изделия. Средната ефективна акцизна ставка за цигарите се повиши около 4,6 пъти за периода 2005-2013 година.

Това показват данните от направен анализ от "Индъстри уоч" за пазара на тютюневи изделия, цитиран от БГНЕС. В резултат, средните цени на цигарите за периода от края на 2004 г. до момента са нараснали с 3,3 пъти.

Същевременно, в сравнение с 2008 г., държавата събира едва 7% повече приходи при двукратно увеличение на акцизните ставки за периода - заради 45% спад в обема на обложените цигари в продажба.

Министерството на здравеопазването уточни, че вече са готови с програма свързана с различни видове прочувания за тютюнопушенето. Тя ще бъде приета от МС най-късно до 2 месеца и едва след това от министерството ще могат да направят точно проучване за хората отказали или намалили цигарите.

„В момента бюджета събира 1,8 млрд. лв. от акцизи върху цигарите и представете си при едно свиване от 10% това са 180 милиона лева, така че това е важен приходоизточник, важно е да се следи какво се случва с този пазар”, поясни Георги Стоев - икономически анализатор "Индъстри уоч". Спадът в купуването на цигари не означава задължително спад в продажбата на тютюневи изделия, обясняват икономисти.

„Има една промяна - хората се преориентират към електронни цигари, към цигари, които сами свиват като цяло”, допълни Стоев.

Зимата и забраната доведе до фалит стотици заведения, твърдят от бранша. Ресторантьорите настояват за преразглеждане на закона и искат да се върнат към старите изисквания, когато в заведенията имаше зали за пушачи и за непушачи.

„Един клиент като не влезе в заведение вече няма оборот. Значи няма консумация на месо, алкохолът не върви, бирата не върви, кафето не върви, складовете са пълни със стока. Няма пари за данъци и администрация, ето го колко е простичко”, описа казуса Благой Рагин председател на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите.

„Искрено съжалявам, че българската икономика зависи от потреблението на цигари и алкохол. Не може държавата да разчита на това нейните граждани да употребяват повече тютюневи изделия, за да може да се пълни бюджетът”, смята д-р Маша Гаврилова от сдружението "България без дим".

От гражданската инициатива не подкрепят идеята за връщане на залите за пушачи в заведенията. Тенденцията в другите европейски страни е след въвеждането на забраната спадът в продажбата на тютюневи изделия да достигне около 10-11%. В чужбина част от пушачите са се пренасочили към други видове тютюневи изделия или просто са намаляват цигарите, когато са навън.

Либерализирането на пазара премахна диференцираното данъчно третиране на местни и вносни цигари, като цените вече не се определят административно. Това премахна известното пазарно предимство на по-евтините местни марки, като на пазара се наблюдава вече значително присъствие на глобални брандове, пише в анализа.

Според него влиянието от повишените акцизи беше пропорционално много по-силно върху по-евтините цигари, а ефектът върху по-скъпите цигари беше като цяло по-слаб. Вследствие на това средната разлика между цените на тютюневите изделия в ниския и високия сегмент се сви близо 2 пъти – от почти 4 лева през 2008 г. до около 2 лева през 2012 г. Видимото стопяване на разликата между максималната и минималната цена прави по-скъпите цигари относително по-привлекателни за пушачите.

Забраната за пушене вече дава ефект в свиване на продажбите с 3 до 4%, макар да е рано да се оценят трайните ефекти. В други страни от Европейския съюз, в които е въведена подобна забрана, продажбите на цигари падат с 4-11% в месеците непосредствено след влизането на ограничението в действие. Забраната за пушене на публични места има не само еднократен, но и дългосрочен ефект върху търсенето на тютюневи изделия, показват данните от "Индъстри уоч".

Ценовите стратегии за пръв път през последните години се отличават от дългосрочния тренд както в страната, така и в ЕС. Според данни на Евростат цените на цигарените изделия са се повишили с около 6% годишно през 2012 г., като процесът на постепенно увеличение се запазва и през първите месеци на 2013 г.

В същото време в България средно цените не се променят сред изделията с най-висок пазарен дял. През 2012 г. цените на 24 от най-продаваните 30 асортимента остават непроменени спрямо 2011 г. Ценовата динамика обаче е по-различна сред по-малко популярните асортименти, сред които има отделни случаи на агресивно намаление на крайната цена с над 7% през 2012 г.