Пазарът на кредити „замръзна”

Българските домакинства дължат общо 18 млрд. лв.

Кредитофобия и все по-малко жалещи да задлъжняват - това отчита анализът на Института за икономически изследвания към БАН за пазара на кредити у нас. Общо 18 млрд. лв. дължат българските домакинства. Броят на хората с кредити обаче намалява през последните 5 години.

Процентът на „лошите кредити” се увеличава от 5 на 19 на сто, но опасност от масовизиране на кредитното свръхзадлъжняване на българина няма. Увеличава се продължителността на закъснение при обслужване на кредити. Най-големи сътресения има при жилищните кредити. Около 30 % от проблмените кредити са на осфийски длъжници, но всеки 4-ти проблемен кредит, уловен от изследването, произхожда от малките градове.

Около 1/3 от домакинствата - длъжници разполагат със суми от 600 лв. до 1000 лв., а доходите на другата 1/3 са в диапазона от 1000 лв. до 1500 лв.

Профилът на българският кредитополучател е следният - възраст между 31 и 41 години, работещ, с доходи между 600 и 1000 лева и най-малко с един подрастващ член на семейството.

Изследването констатира силно негативни нагласи на българите за ползване на кредитни продукти. Фактът, че над 58% от хората заявяват, че „при никакви условия не биха прибягнали до кредит”, говори за недоверието на българина, сочи още изследването.

Кредитирането на българските домакинства в момента е в ситуация на „замръзване”. Спестяванията на населението постоянно нарастват и кредитирането все по-малко е фактор за икономическия растеж и динамизиране на икономическия живот.

Ремонт, покупка на жилище, нови уреди за бита - това са сред най-често срещаните причини за теглене на кредит през последните няколко години.

Преди няколко години семейството на Даниела тегли два потребителски кредита, изплаща ги трудно и се отказва от ползването на заеми.

„Много разходи имаме. Мъжа ми работи на две места, аз също работя”, каза Даниела Чакърова, заявявайки категорично, че предпочитат работата на две места, вместо кредит.

„По-малко хора ползват системата за кредитиране, от гледна точка на рисковете няма някакво увеличаване на рисковете, но има по-малко длъжници, които обслужват по-големи задължения. Като отлива е с около 10 %”, обясни Борис Гюров от Институт за икономически изследвания на БАН.

Хората имат страх от ползването на кредит - категорични са икономистите. Въпреки това над 40 % от българите в областните градове, извън столицата, имат повече от един кредит. Най-трудно се обслужват жилищните ипотечни кредити. „Към настоящият момент равнището на лошите и преструктурирани особено жилищни кредити е някъде между 20 - 25 %. Това е при всички случаи едно много сериозно число”, посочи Гарабед Минасян - Институт за икономически изследвания на БАН.

Закъсненията при плащането на погасителните вноски се се увеличили, а всеки четвърти проблемен креди, уловен от изследването, произхожда от малките градове в страната. Кредитният бум от преди 7-8 години вече е отминал, отчитат икономистите от БАН.

Но средната сума, която дължат семействата се е увеличила за 5 години. Ако през 2009 г. тя е била около 14 хиляди лева, сега е стигнала до 20 хиляди. Препоръчват се и няколко важни стъпки:

Сред тях: въвеждане на единен стандарт на кредитните договори, както и задължителен максимален праг от доходите, който може да се използва за погасяване на вноските.