Вложители и кредитополучатели в КТБ пробват рискова схема

Плащат заеми с чужди негарантирани влогове и после връщат част от парите

След четири месеца мъгла около съдбата на Корпоративна търговска банка, изплуват схеми, чрез които всеки търси начин да се спасява поединично.

Например, хора с кредити към банката се опитват да платят по-евтино заема си за сметка на вложители с големи депозити, които пък се опитват да получат повече от гарантираните до 100 000 евро.

Това става въпреки предупреждението на БНБ, че подобно прехвърляне може да се обяви за недействително, ако титулярят и на депозита, и на кредита не е едно и също лице още към датата на затваряне на банката.

Как работи схемата?

Вложител прехвърля депозита си - например 1 милион лева, на друг клиент на банката с кредит в същия размер. Длъжникът погасява заема към банката с прехвърления депозит, а след това плаща на вложителя между 70 и 50 процента от депозита му. Така за единия - кредитът излиза по-евтино, а другият получава повече от гарантираните до 100 000 евро.

Вложители опитаха да влязат в централата на КТБ

Клиенти на банката искат достъп до парите си и обяснение

Схема, която вече е прилагана - през 1997 г.

„Тези които имат над 100 хиляди евро депозити, естествено, те никога няма да ги видят в пълния размер и са готови на всичко за да вземат над 100 хиляди. Недостатъкът на тази схема е, че тя убива банката, това означава, че банката никога повече няма да проработи”, посочи адв. Николай Хаджигенов.

Разрешено ли е?

И въпреки предупреждението на БНБ в решение от средата на септември, че подобни прихващания могат да се обявяват за недействителни, ако депозитът е прехвърлен след затварянето на банката, вложители с големи депозити в КТБ признават - предложенията валят.

„Активизирали са се както хора, които търсят допустима печалба, така и хищници - има предложения до 45 – 50%, което означава, че те ако имат кредит за 10 милиона, ще го покрият като си купят влог за пет милиона”, посочи Вера Христова, която е вложител в банката и има фирма за облекла.

Юристите също получават подобни запитвания от клиентите си. „Не би трябвало да се случва принципно такова нещо, но ако се случва такова нещо то става изцяло със знанието на БНБ и на квесторите, при пълно затъмнение”, коментира Хаджигенов.

Според други адвокати, пожелали анонимност, сделки има.

БНБ и квесторите запазиха мълчание и не отговориха разрешавани ли са подобни прихващания. Така, ако подобна сделка бъде обявена в последствие за недействителна, рискът на практика остава за сметка на кредитополучателя - тъй като вложителят така или иначе е получил поне част от парите си.

Едно е сигурно - колкото повече продължава агонията около КТБ - толкова повече работа ще има за съда и адвокатите в следващите години.