Сивата икономика се свива с близо 3%

През 2016 г. е достигнала ниво от 28,12 на сто

С близо 3% намалява сивата икономика през 2016 г. и достига ниво от 28,12 на сто при 31,08% през 2015 г. Данните са на база на композитния индекс "Икономика на светло" за 2015 г., който отчита дял от 68,92 на сто на законния бизнес, докато през 2016 г. индексът е 71,88 на сто. Показателят е разработен от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Анализите сочат още, че размерът й е по-голям в сектори като строителството, туризма, услугите и търговията на дребно.

Като нова мярка за борба със сивите практики се предвижда намаляване на плащанията в брой.

Никола Чакъров предпочита плащания по банков път за по-големите покупки. Сега планира да купи хладилник, за който също няма да даде пари в брой. Той е категоричен, че така бюджет се управлява по-лесно, защото имаш наличен архив на плащанията.

В бъдеще обаче, ако Никола иска да купи по-скъп хладилник, може да няма избор как да го плати. Промени в данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесени за разглеждане в парламента, предвиждат още от този август кешовите плащанията да бъдат ограничени от 10 на 5000 лева. След две години – на 1000.

Целта е да се свие още сивата икономика. Според някои търговци, които продават по-скъпи стоки, промените няма да засегнат коректните на пазара.

Йордан Вакъвчиев, който е управител на магазин за техника, посочи, че клиентът ще види къде нещата се случват както трябва да бъде според закона и ще избере да пазарува там.

От асоциацията на индустриалния капитал не смятат, че много търговци ще си позволят лукса да укриват обороти. Васил Велев коментира, че при такива ограничения глобите са много големи и търговците няма да си позволяват да не изпълняват тези разпоредби.

Според асоциацията промените трябва да се правят плавно, за да може бизнесът да се адаптира. Намаляването на разплащанията в брой може да се окаже пречка в малки населени места, където банковата мрежа не е добре развита.

По думите на проф. д-р Стефан Петранов, създател на композитния индекс, изсветляването на икономиката ни, би могло да е и много по-голямо, след като оценките в ЕС за дела на сивата икономика средно са 12 - до 15 на сто.

Добър резултат, но не е достатъчен и трябва да се работи още, за да се стигне до средните европейски нива и България да се доближи страни като Германия, Австрия и Дания, където сивата икономика е 5 – 6%, допълни Петранов.

Той отбеляза, че икономиката би изсветляла още повече, ако се направят съществени реформи секторите - "правосъдие", "сигурност", "обществени поръчки", "здравеопазване, " образование", " енергетика". По дял на "сива икономика" България е съпоставима с Гърция, Румъния и Хърватия и Южна Италия.

Спад има и при показателя, свързан с пазара на труда - работата с договори на пълно възнаграждение. Петранов отчете като голяма слабост на трудовия пазар продължаващата практика да има твърде много хора, които получават възнаграждения, различни от това, което им пише в официалните договори. Показателят, който се задържа на нива от 2015 г. е този за обществените поръчки.

От миналата година бизнесът сигнализира за най-съществения проблем - образованието и липсата на работна ръка, както и за структурните проблеми на пазара на работна сила, напомниха от работодателската организация в коментар за причините за сивата икономика.

За засилването й допринася и практиката от последните години да се повишава минималната заплата и минималните осигурителни прагове, което според бизнеса става не на базата на обективни, фундаментални икономически показатели и води до "притискане" на фирмите и особено на малките. Сред другите пречки пред изсветляването на икономиката е брекзит, оставащите санкции и контрасанкции между ЕС и Русия.