Само 18% от българските домове са енергийно ефективни

В градовете специална дограма и изолация имат 40% от домакинствата, докато по селата процентът им е едва 4

Едва 18% от всички домакинства в България са поставили външна изолация на домовете си, сочи анализ на Центъра за изследване на демокрацията.

По данни на Националния статистически институт (НСИ), на които се базира проучването, 40% от домовете в градовете са с монтирана енергоспестяваща дограма, а 41% имат и външна изолация.

В селските райони обаче, където сградите са по-стари, по-малко от 4 на сто от домовете имат енергийно ефективни прозорци и изолация.

За България липсват данни каква част от общото потребление на енергия се ползва за отопление на жилищата. В Полша, например, която е близка по този показател, за отопление се изразходва около 66% от общото потребление на енергия в домакинствата, посочват експертите. Поради тази причина изборът на енергийно ефективен и чист източник може да има голямо влияние върху разходите на едно домакинство, както и да намали парниковите му емисии.

Според изчисления на ЕК българските домове в градските райони могат да произвеждат от собствени източници средно по 1600 кВтч електроенергия на квадратен метър жилищна площ годишно, което се равнява на 30% от средното им потребление.

Данните на НСИ обаче показват, че само 1,5% или 30 629 от общо 2 060 745 жилищни сгради в България са имали монтирани слънчеви панели в началото на 2011 г. Повече от половината от тях – 60%, са в градските райони.

Най-много слънчеви панели – 87%, са монтирани в еднофамилни къщи, а най-висок е делът на сградите със слънчеви панели сред държавните и общинските сгради.

От оценката на ЕК през 2012 г. става ясно, че досега ЕС е постигнал едва наполовина целта да намали енергийното си потребление с 20% и че ако се поддържа сегашното темпо, потреблението ще намалее само с 9% до 2020 г., се посочва в анализа на Центъра за изследване на демокрацията.

В България въвеждането на изискванията на законодателството на ЕС в тази насока се бави. Те трябва да засегнат енергийната ефективност на нови и стари сгради; осъществяването на редовни проверки на отоплителните и охладителните системи; сертифицирането на всички сгради и създаване на правила, които да осигурят, че до 2021 г. всички нови сгради ще имат почти нулево потребление на енергия, се посочва в анализа.

Според експертите от Центъра за изследване на демокрацията въвеждането на тези мерки изисква съществен финансов ангажимент от страна на правителството, производителите и българските граждани, поради което държавните институции избягват налагането им.

За да повишат енергийната си ефективност, българските домакинства могат да се възползват от две целеви програми, както и да сменят електрическите си уреди с енергийно ефективни, да поставят изолация и да употребят възможностите за собствено енергопроизводство.

Едната програма е на Регионалното министерство, която има бюджет от 50 млн. лв. Безвъзмездната помощ за саниране на сгради бе увеличена на 75% от първоначалните 50%.

Съвместният проект на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Европейската комисия и Европейската банка за възстановяване и развитие също има такъв проект на обща стойност 40 млн. евро, като Международния фонд „Козлодуй” предоставя допълнително 14 млн. евро безвъзмездна помощ.