КНСБ с план за индустриално възраждане на селата

За целта трябвало да се използва биоразнообразието на страната ни

Страната ни има потенциал за производство на природни бои, консерванти от природен произход, качествени торове и използване на водорасли като суровини за природна фармация. Това е един от изводите в секторен анализ за индустриално възраждане на селските райони на България, представен на форум в КНСБ.

България се нарежда на второ-трето място в ЕС по биоразнообрзие и огромният потенциал на страната ни трябва да се ползва, коментира Йордан Великов, експерт в Националния съюз на градинарите. По думите му развитието на балнеололожкия туризъм също трябва да бъде част от политиката за възраждане на селските райони.

Според Великов е необходимо балнеоложките курорти да бъдат обвързани с предлагане на качествени храни, напитки и хранителни добавки, съпътстващи лечението. В секторния анализ е посочено, че броят на балнеолечебните курорти в България от национално значение е 19, предимно в Южна България, въпреки че възможност за развитие на такава дейност има и в Северна България, включително в област Видин.

Според лидера на КНСБ Пламен Димитров основният въпрос по време на предизборния дебат трябва да е какви мерки трябва да бъдат взети, за да се възроди индустрията. Той съобщи, че КНСБ и КТ "Подкрепа" са изпратили съвместна позиция до министъра на земеделието, в която се настоява намалението на субсидията по Схемата за единно плащане на площ, която може да получи един земеделски стопанин, да бъде обвързано с компенсиране на реално платените заплати, осигуровки и данъци за предходната година.

Синдикатите настояват земеделските производители задължително да бъдат регистрирани и по наредба 3, за да нямат задължения към държавата и да спазват трудовото и осигурителното законодателство.

Според председателя на Съюза на градинарите в България Мариана Милтенова неглижираните животновъдство, производство на плодове и зеленчуци трябва да възстановят традиционните за България позиции. По думите й между 5 и 25 пъти в повече е подкрепата за зърнопроизводителите в сравнение със субсидирането на плодове и зеленчуци.

В България около 80 на сто от директната субсидия за страната отива в 6 на сто от заявителите за директни плащания, а 94 на сто от земеделските производители получават 20 на сто от субсидията за годината, коментира Милтенова.

Самонаетите в селското стопанство са 86-87 на сто от работещите в сектора, което е две трети от всички самонаети в страната. Наетите са 12-13 на сто, което е 3 процента от общонаетите за икономиката на страната, посочи експертът.