Финансова акробатика ще плаща заема за “Белене”

Банките не искат да отлагат падежа

Заем в размер на 250 млн. евро, теглен за строежа на АЕЦ „Белене”, трябва да бъде погасен до 23 май тази година, но Националната електрическа компания не разполага с парите. Това сподели пред журналисти енергийният министър Делян Добрев.

Снимка: Архив, БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Осем кредитни институции участват в заемното споразумение, управлявано от „БНП Париба”, с която се водят преговори за удължаване срока на заема с една година. Две от банките обаче не са съгласни това да се случи, защото изпитват затруднения със собствените си портфейли, отбеляза Добрев. По думите му може да се наложи другият месец да бъдат платени 55 млн. евро.

В дългосрочен план ще се мисли в посока издаване на облигация, която да погаси заема и да го рефинансира, каза още министърът на енергетиката и туризма. Обмислят се всякакви варианти, призна Добрев. Един от тях е да се търси заем от Български енергиен холдинг (БЕХ), на който НЕК е дъщерна компания.

„Работим по въпроса от 6 месеца, но не е толкова лесно, особено в сегашната финансова ситуация", добави Делян Добрев. От думите му обаче не стана ясно как НЕК ще погаси дълга към „Атомстройекспорт” за произведеното вече оборудване за АЕЦ „Белене”. 

Статично електричество от спрения проект

Решението на българското правителство да спре строежа на АЕЦ „Белене” и да премести закупеното оборудване на площадката на АЕЦ „Козлодуй” има по-скоро политически характер, каза днес Сергей Кириенко, шеф на руската държавна корпорация „Росатом”.

„Бяхме готови да изпълняваме условията на договора, бяхме готови за решение на българското правителство,” каза Кириенко, цитиран от ИТАР-ТАСС. Той отново посочи, че голяма част от оборудването за централата е произведено, друга част е в процес на изработване.

„Договорите със заводите са сключени, трябва да се вземат решения - или те ще плащат оборудването, а това са големи суми... от порядъка на 1 млрд. евро... или да се премине към разтрогване на договорите и да се платят неустойки на предприятията,” обясни Кириенко. 

Според ръководителя на „Росатом” готовото оборудване може да бъде пренасочено към площадката в Козлодуй, но тъй като няма нито проект, нито лицензии, нито разрешителни за строеж, това ще отнеме от 5 до 7 години. Не е ясно какво ще се случи през това време, отбеляза Кириенко.

От изказването на генералния директор на „Росатом” прозира още едно разминаване между София и Москва. На площадката в Козлодуй се планира да има още един блок и руснаците се опасяват, че мястото няма да стигне за цялото произведено оборудване.

„Отнасяме се с уважение към решението на българското ръководство, но докато не се видят следващи стъпки, изглежда, че българската страна не разбира добре какво всъщност означава пренасянето на оборудването в Козлодуй,” заяви Кириенко в кулоарите на заседание на
Държавния съвет на Русия. Затова Кириенко е на мнение, че решението на правителството в София има по-скоро политически, а не обмислен технико-икономически характер.

Преди седмица заместник-генералният директор на „Росатом” Кирил Комаров припомни, че Русия ще изпълни всички свои задължения по строежа на АЕЦ „Белене” в България и очаква да й бъде платено по сключените по-рано договори. Комаров отбеляза, че сключените договори предвиждат производство на основното оборудване не само за първи, но и за втори блок на несъстоялата се централа в Белене.

И докато руски и български експерти се опитват да установят откъде идва разликата в сметките на Москва и София, вчера у нас бяха изнесени данни за нарушения още в конкурса за ядрения проект и в подписването на договора с руската компания изпълнител „Атомстройекспорт”.