Екофермерите с помощ от ЕС

Проблемите в отрасъла обаче не са малко

Над 270 милиона лева за тази година ще получат земеделските производители, които работят за опазване на околната среда. През 2014 г. в подпомагането не бяха включени нови фермери заради забавянето в старта на следващия период от програмата, финансирана с евросредства.

82% от парите по тази програма са от Европейския съюз. Те се изплащат на стопаните, които извършват дейности, свързани с поддържане на биологичното разнообразие или отглеждат земеделски култури по естествен път.

През тази година най-много пари са отпуснати за сеитбообращение - редуване на културите върху обработваемите площи, за биологично растиеневъдство и възстановяване на пасища с висока природна стойност. От следващата година програмата ще бъде разделена на 2 - агроекология и климат и биологично земеделие.

Ще бъдат въведени субсидии за отглеждане на застрашени от изчезване сортове растения, ще бъдат подпомагани и фермерите, които отглеждат животни по биологичен начин.

„Всеки един от животновъдите ще трябва да разполага със земя, върху която да пасе животните или да докаже, че ще ги храни с биологичен фураж”, подчертава старши експертът „Развитие на селските райони” в МЗХ Лидия Чакръкчиева.

Кандидатите за подпомагане по тази мярка ще трябва да поемат ангажимент да прилагат методите на биологично производство пет последователни години.

Въпреки че все още не е ясно с каква сума ще бъдат подпомогнати от Европа, се очаква мерките "Биологично земеделие" и "Агроекология и климат" да тръгнат още в началото на 2015 г. с пари от националния бюджет, които по-късно ще бъдат възстановени от бюджета програмата за развитие на селските райони.

Проблемите не намаляват

Николай Василиев е единственият сертифициран производител на телешко биомесо у нас. Има около 700 животни, които отглежда на свободна паша.

Занимава се с биоземеделие от години и казва, че проблемите не намаляват: „При нашите условия, които са доста различни от европейските условия, наредбите трябва да са написани малко по-точно, за да не може да се злоупотребява с европейските средства”.

Проблем е и липсата на сертифицирани места за производство на биопроудкти, което затруднява пътя на продуктите до потребителите.

„Ние нямаме преработвателния цех. Примерно дори и да произведеш една био леща или био фасул, или каквото и да е друго, то заминава в Германия, отива там, изкупуват ти го на едро на цената на конвенционално почти, след това в Германия то се пакетира и влиза в българските био магазини, но като немска стока”, обяснява Благовеста Василиева от Българска асоциация „Биопродукти”.

С финансова помощ от новия програмен период семейството се надява да направи сертифицирани цех и кланица. Все още не е ясно колко средства ще ни отпусне Европа за агроекология, но се знае, че ще бъдат въведени субсидии за биологично животновъдство.