От Истанбул до света: Историята на успеха на Trendyol
Компанията е основана от жена, която прекъсва обучението си в Harvard Business School
Пред последните седмици се наблюдава рязко поскъпване на горивата в световен мащаб
На фона на покачващите се цени на горивата, все по-често се чуват призиви за намаляване на данъка върху добавената стойност (ДДС). Въпреки това подобна мярка не представлява нито ефективен, нито подходящ отговор на външни ценови шокове. Както икономическата теория, така и особеностите на българската икономика показват, че понижаването на ДДС би било скъп инструмент с ограничен ефект върху инфлацията. Това показва анализ Фискалният съвет до медиите.
На първо място, намаляването на ДДС не засяга основната причина за поскъпването – глобалния шок в предлагането на енергийни ресурси. България е „ценоприемаща“ икономика на международните пазари на петрол и газ, което означава, че вътрешната данъчна политика има ограничено въздействие върху цените на едро. Дори и да доведе до временно понижение на крайните цени, тази мярка не увеличава предлагането и не намалява разходите за внос. Напротив, чрез изкуствено понижаване на цените може да се насърчи търсенето при ограничено предлагане, което забавя естественото приспособяване на пазара.
На второ място, ефектът от намалението на ДДС често е ограничен заради непълното му прехвърляне към крайните потребители. Бизнесът невинаги отразява изцяло данъчните облекчения в по-ниски цени, а запазва част от тях като по-висока печалба. При условия на ограничена конкуренция или пазарна концентрация – каквито се наблюдават в определени сегменти на пазара на горива и търговията на дребно в България – този ефект може да бъде още по-изразен. Така значителна част от фискалния ресурс остава при фирмите, а не достига до домакинствата.
На трето място, подобна мярка е скъпа за бюджета. ДДС е ключов източник на приходи, като потреблението формира значителна част от тях. Намаляването на ставката би довело до сериозен спад в бюджетните постъпления и би ограничило възможностите за финансиране на други важни политики – като социална подкрепа, инфраструктура или енергийна диверсификация. Освен това ползите от по-ниското ДДС се разпределят между всички потребители, което означава, че по-заможните домакинства получават по-голям дял, правейки мярката по-малко ефективна спрямо целеви помощи.
На четвърто място, влиянието върху цените остава ограничено и краткотрайно. Дори когато част от намалението се прехвърли към потребителите, ефектът обикновено е временен, особено ако основният фактор за инфлацията – глобалните енергийни цени – не се промени. След изчерпването му цените често отново започват да нарастват, което допълнително натоварва бюджета.
Накрая, понижаването на ДДС върху енергията може да отслаби дългосрочните политики, свързани с енергийната ефективност и прехода към устойчиви източници. По-високите цени на енергията стимулират спестяването и инвестициите в ефективност. Изкривяването на тези ценови сигнали чрез данъчни облекчения може да увеличи уязвимостта на България към бъдещи външни шокове.
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Компанията е основана от жена, която прекъсва обучението си в Harvard Business School
Роботът каза „добре дошла“ на 11 различни езика, придружено с жестове с ръце
Фермерът традиционно продава в Тайван, Саудитска Арабия и други държави от региона