Тежки мерки в новия бюджет: Режат разходите и замразяват проекти

Макар да очерта лошото наследство, фокусът на Донев беше повече върху мерките занапред. Основната сред тях е за съкращаване или поне ограничаване на ръста на разходите за възнаграждения в публичната сфера. Правителството планира да спре автоматичното вдигане на заплатите на министър-председателя, министри и заместник-министри, началници на кабинети и изборни длъжности, на регулаторните органи, в съдебната система, както и в силовите структури и висшите училища. Ще се предложи на депутатите също да се откажат от обвързването на техните възнаграждения със средната заплата.

Какво се случва, когато някой не плаща такса вход с години?

Има ли хора, които могат да се освободят от тази такса?

За заплатите на всички заети в бюджетния сектор ще има таван, равен на основната заплата на президента, а същото ще важи и за ръководствата на публичните предприятия. В момента президентската заплата е равна на две основни депутатски заплати. Те пък се определят на база средната работна заплата на заетите в обществения сектор и се ревизират на всеки три месеца. В момента, на база последните данни на НСИ, основната депутатска заплата би трябвало да е около 4200 евро.

Донев обяви, че ще предложат разходите за заплати и свързаните с тях осигурителни вноски по бюджетите на различните ведомства да бъдат намалени с 10% от началото на септември. Това ще стане, без да се намаляват индивидуалните възнаграждения на заетите в бюджетния сектор - намалението на разходите трябва да е за сметка на оптимизация на числеността на администрацията. Планира се това да стане първо чрез освобождаване на незаети щатни бройки и "структурни промени".

Политиката по доходите в бюджетната сфера ще бъде заплатите да се увеличават еднакво във всички ведомства и да няма повече автоматични и "трудно контролируеми" механизми в отделни сектори. Така ще се гласува и да отпаднат механизмите за автоматично увеличение на заплатите в силовите ведомства и във висшето образование. Тази мярка беше широко обсъждана още при изготвянето на бюджет 2025, но кабинетът "Желязков" така и не посмя да я приеме.

През миналата година разходите за заплати общо за администрация и публични системи възлизаха на 12.2 млрд. евро. Тази година увеличението за всички ще бъде 5%, което беше предвидено в удължителния закон и вече е в сила, т.е. не се очакват повече увеличения тази година.

"Дотук държавният бюджет следваше правилото: харчим днес, да му мислят следващите", заяви Донев и допълни, че това ще се промени.

Европейските акции поскъпват - какви са причините?

На този фон цените на петрола се понижиха в азиатската търговия

Освен дефицита от 1.750 млрд. евро към края на април Гълъб Донев посочи, че има и още фактурирани, но неразплатени капиталови и текущи разходи в размер на 655.7 млн. евро (214.6 млн. евро в общините и 441.1 млн. евро в министерствата и ведомствата), а предстои фактуриране за още 1.7 млрд. евро. Има и неизплатени стари разсрочени задължения за 197.6 млн. евро. Или общо държавата трябва да разплати 2.55 млрд. евро разходи до края на тази година.

Друга заявка на новите управляващи е, че ще бъдат приоритизирани по важност капиталовите инвестиции, като неприоритетните проекти временно ще бъдат замразени.

Според Донев две авансови транзакции от миналата година допълнително усложняват ситуацията с бюджета сега. Става въпрос за внесения авансово данък от банките в размер на 363 млн. евро, както и разпределянето на дивидент от държавните дружества на база 100% от печалбата им за полугодието в размер на 566.7 млн. евро. Така на практика тези суми, които иначе би трябвало да влязат в бюджета тази година, са били използвани през миналата. "Чрез тези две операции, които минават за финансова акробатика, е постигната фискалната цел за 2025 г., но днес правят задачата още по-сложна", обясни Донев.