Почти 5 години след Брекзит: Колко струва да си студент във Великобритания?

Трима български студенти разказват за живота си в Лондон

От 2020 година Великобритания не е членка на Европейския съюз, което доведе до много промени. Една от основните разлика за чуждениците са по-високите адмиснистративни такси, както и тези в образователния сектор. След Брекзит студентите от ЕС се класифицират като международни и подлежат на по-високи такси за обучение и редица изиквания за постоянно пребиваване. Въпреки това, данни на британския съвет показват, че над 120 хиляди европейци избират да продължат образоването в Великобритания. Разговаряме с трима студенти – Лора, Ева и Николай, които ни споделят за предизвикателствата във Великобритания.

Снимка: Ева Ангелов

Ева завършва гимназия тази година и заминава за Лондон. Избира да учи международно право и политология в Queen Mary University of London.

„Високото ниво на образование беше една от основните причини да запиша в Великобритания. Не намирах друг университет, които да отговаря толкова на интересите ми. Специалността, която избрах, я няма никъде другаде и системата ми позволява да практикувам навсякъде по света след завършването. В други страни фокусът е насочен към политиката на конкретната държава и това ограничава възможностите за развитие.“

Трима студенти разказват за кризата със студентските общежития в Нидерландия

Как се живее между високите наеми и големите мечти

Важна роля играе унивеситетската базата и местоположението. Тя го определя като „малък квартал“, който разполага с цялостен кампус и се намира в близост до центъра. За нея достъпът до централните части на града е ключов, защото това улеснява социализацията и срещите с хора от цял свят. В най-предпочитаните университети в Лондон има хора от над 170 страни. А какви такси се крият зад тяхното обучение?

„Таксите в Великобритания нямат големи разлики спрямо университетите. Условно те се разделят на две групи. Едната е за така наречените „местни“ студенти, а другата за чужденци. Като „местни“ в Англия се определят, както постоянните жители на страната, така и хората родени в Обединеното кралство или Северна Ирландия. Израстнала съм в България, но съм родена в Дъблин и сега плащам по-ниската такса за обучение.“ – сподели още Ева.

Това са разликите в таксите сред предпочитаните университети в Лондон. За местните те могат да бъдат платени от държата чрез заем, който трябва да се върне след завършването. Изплащането започва, когато човекът достигне около 28 000£ годишен доход. За чужденците не се предлага такъв тип помощ. В повечето случай цените са местни са фиксирани, като разлики може да има при чуждестранните студенти.

• Queen Mary University of London

Такса за местни: £9250

Такса за чужденци: £27 900

• City, University of London

Такса за местни: £9250

Такса за чужденци: £19 950 - £22 500

• University of Westminster, London

Такса за местни: £9250

Такса за чужденци: £17 000

*Цените са в паунд и са изведени след проверка в официални сайтове на университетите.

Ева плаща такса за местни студенти, но въпреки това промяна в цените на наемите – няма. Някои университети разполагат с общежития, каквито ползва и тя. Те са позволени само през първата година и таксата им е около 200£ седмично. След това студентите трябва да намерят частно общежитие или квартира. Техните цени варират основно спрямо местоположението, като са около 300–400£ на седмица. Освен по-високите такси и наемите, на чуждестранните студенти не са позволени заеми, а за работещите има разлики в заплатите.

Трима български студенти за бригадите в САЩ: Колко струва и успяха ли да излязат на печалба?

Екипът на bTV Бизнес Новините се свърза с Анна-Мария, Максим и Маргарита, които разказват повече за бригадите

Ева Ангелова: „Колкото по-млад си, толкова по-ниска е заплатата ти“ 

Заплатите там зависят основно от възрастта, а не от професионалния опит или образованието. Тя споделя още, че голяма част от хранителните продукти са на същите цени или дори на по-ниски. По-скъп е социалният живот, което се дължи на по-високия страндарт.

Николай Жеков: „В Англия можеш да си позволиш неща, които за българите са лукс“

Николай Жеков е запознат с живота в Англия преди и след промените. 

Той живее в Лондон от над 6 години и вече има британски статут. След като завършва гимназия, той свиква с начина на живот и решава да остане там, въпреки различния стандарт.

„Тук не се придава толкова много стойност на материалните неща. Марковите дрехи или скъпата техника се смятат за нормални и не са трудно постижими. Стандарта на живот е висок, но за мен основен разход са наемите. Трябва да имаш стабилна работа, за да живееш добре. Например, картата ми за метро е 40£ седмично, като мога да ползвам единствено тази линия“

Той учи право и има британски статут, затова държавата му помага финансово с образованието. За него най-голям разход е общежитието.

Снимка: Николай Жеков

Николай Жеков: „Наемите са по-високи от заплатите“

Продължи да четеш