Свят
Евростат: Българите с най-ниска продължителност на живота в ЕС
Очаквана продължителност на живота за България през 2023 г. е 75,8 години
Петър Ганев: Повишаването на иминималната заплата има последствия, включително и негативни
БГ Бизнес
"Заплатата не е за покриване на потребителска кошница, а се дава за извършване на определена работа", казва икономистът
Проектопостановлението на Министерския съвет за увеличване на минималната работна заплата е публикувано за обществено обсъждане. Според него от 1 януари 2024 г. минималната заплата трябва да стане 933 лв. вместо сегашните 780 лв.
„Промяната беше очаквана. Преди месеци изчисленията сочеха този предвиждан размер. След такава инфлация и ръст и на пенсиите, ирационално е да не се очаква ръст и на заплатите, включително и на минималната. Държавата може да определя МРЗ, въпросът е има ли кой да я изплати“, коментира пред БНР-Радио София Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика, казва БНР.
Според експерта повишаването на МРЗ може да има своите последствия, включително и негативни.
Ако ще догонваме средните доходи в Европа, то това трябва да мине през растеж на икономиката, категоричен е Ганев.
Ръстът в частния бизнес минава през образованието, привличане на инвестиции, създаване на индустриални зони и т.н. От друга страна механизмът, довел до рекордно повишаване на МРЗ с 20% (минималната да е половината от средната) води до повишаване и на средната.
Вече става по-скъпо създаването на ново работно място.
Заплатата не е за покриване на потребителска кошница потребителска, а се дава за извършване на определена работа, отбеляза още икономистът.
Той не пропусна да изтъкне и съществуването на разлики в картината по сектори и региони в страната. И допълни, че са желателни по-гъвкави възможности за определянето на възнагражденията.
Какво мислят още икономистите за вдигането на минималната работна заплата:
