Гърция отпуска 300 млн. евро помощи заради високите цени на горивата
Мярката се въвежда за два месеца
От златицата до еврото: България е преминала през 10 парични системи преди 2026 г.
БГ Бизнес
След 1230 г. започва българско монетосечене
България влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г., но въвеждането на еврото като национална валута е само последният етап от дълга и многопластова парична история. Това показва анализ на проф. Йосиф Аврамов, според който по българските земи са функционирали общо десет различни парични системи още преди съвременното приемане на европейската валута.
Още от античността територията на днешна България е била част от активни търговски и парични зони. Първите монети са отсичани от тракийските племена преди около 2550 години, малко след появата на монетосеченето в Лидия през VII век пр.н.е. Сред най-ранните системи е пеонската, свързвана с племето дерони и датирана около VI век пр.н.е., при която се секат предимно сребърни драхми и тетрадрахми. Впоследствие голяма част от тракийските земи попадат под влиянието на атическо-евбейската монетна система, която се превръща в доминиращ стандарт в търговията в гръцкия свят.
С разширяването на Римската империя през I век пр.н.е. и по-късно включването на тракийските територии, на преден план излиза римската парична система, базирана на денария и асa, както и на златни и сребърни номинали. По българските земи функционират редица монетарници, включително в Сердика, Филипопол и Одесос, което свидетелства за значителна икономическа активност в региона.
През Средновековието византийската парична система играе водеща роля, като златният солид се утвърждава като международно разплащателно средство. След 1230 г., при управлението на цар Иван Асен II, започва и българско монетосечене, включително на златни монети тип "хиперперон", познати в народната традиция като златици. По-късно българските владетели разширяват сеченето и на сребърни и медни монети, като в определени периоди страната успява да осигури собствено парично обращение.
След падането на България под османска власт паричната система се променя изцяло и в обращение навлизат османски монети – златни, сребърни и медни. Тази система остава доминираща до Освобождението, след което България се включва като асоцииран член в Латинския паричен съюз – една от първите форми на международна координация на паричната политика в Европа.
През XX век страната преминава през няколко ключови валутни режима. През 1928 г. левът е обвързан с щатския долар, а след 1952 г. – със съветската рубла в рамките на социалистическата икономическа система. След промените от 1989 г. левът временно има плаващ курс, което съвпада с период на висока инфлация и финансови сътресения. В отговор на кризата през 1997 г. е въведен валутен борд и левът е фиксиран към германската марка, а от 1999 г. – към еврото.
Така още от края на XX век българската парична система е тясно обвързана с европейската валута. Това обвързване продължава до края на 2025 г., когато еврото окончателно заменя лева като национална валута. В този смисъл, както отбелязва проф. Йосиф Аврамов, България на практика е била в орбитата на еврото десетилетия преди формалното си присъединяване към еврозоната.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
