Това са най-старите държави в света
Техният исторически опит предлага ценни уроци
БГ Бизнес
Климатичните тенденции в България показват устойчиво затопляне
След месец-два горещините отново ще превърнат градовете в трудни за обитаване пространства. В Япония обаче от години използват решение, което прави жегата по-поносима – системи за „суха мъгла“, охлаждащи обществени пространства чрез фини водни капчици. Въпросът е – може ли подобна технология да работи и в България?
В контекста на все по-честите горещи вълни и ефекта на градския топлинен остров българските градове все повече се нуждаят от бързи и ефективни решения. Япония е един от добрите примери за адаптация към климатичните промени чрез комбинация от технологии, градско планиране и устойчиви практики.
Системите за суха мъгла вече се използват широко в Токио, Осака и Киото. Те охлаждат перони, търговски улици, площади и пешеходни зони чрез микрокапчици вода, които се изпаряват почти веднага. При изпарението водата „изтегля“ топлина от въздуха, което понижава температурата и подобрява усещането за комфорт.
Технологията може да намали температурата с около 2–3°C, като използва значително по-малко енергия от традиционните климатични системи. Допълнително предимство е, че фината мъгла не мокри настилките и може да се използва дори в натоварени градски пространства.
В Япония тези системи често работят със сензори за температура, влажност и вятър и се включват само при нужда. В някои градове се използва и рециклирана вода, което прави решението по-устойчиво.
Особено интересен е примерът на Осака, където системите се комбинират със сенници и зеленина за създаването на т.нар. „охлаждащи коридори“ – пространства, в които пешеходците могат да се движат комфортно дори при екстремни горещини. В Киото сухата мъгла често се използва заедно с естествена растителна сянка, което засилва охлаждащия ефект.
Макар технологията да изглежда модерна, тя има дълбоки културни корени. В Япония от векове съществува традицията „Учимидзу“ – ръчно поливане на улици и дворове за охлаждане в жегите. Днес тази практика е превърната в автоматизирана система, управлявана чрез сензори и метеорологични данни.
Подобни практики не са чужди и за България, пише "Климатека". В миналото хората също са поливали дворове и улици през лятото, за да намалят нагряването на настилките и въздуха. Разликата е, че днес това може да се прилага в много по-голям мащаб чрез технологии и модерно градско планиране.
Климатичните тенденции в България показват устойчиво затопляне, по-чести горещи вълни и засилване на ефекта на градския топлинен остров. Това се усеща особено силно в големите градове. В София например разликата между силно застроените централни части и по-зелените периферни райони понякога достига 6–8°C.
Именно затова системите за охлаждаща мъгла могат да бъдат полезни в натоварени градски пространства като булевард „Витоша“, района около НДК, площад „Славейков“, пловдивския квартал „Капана“ или крайбрежните алеи във Варна.
Разбира се, технологията не е универсално решение. Необходимо е внимателно управление на водните ресурси, добра поддръжка и съчетаване с други мерки като повече зеленина, сенчести пространства и устойчиви настилки.
Въпреки това системите за суха мъгла са сравнително лесно и ефективно решение срещу градските жеги. В комбинация с по-добро градско планиране те могат да направят българските градове значително по-комфортни и по-поносими през летните месеци.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Техният исторически опит предлага ценни уроци
Красивата обстановка може да увеличи усещането за спокойствие и дори да засили ефекта от процедурите
Кои са останалите пустини?