Еврото поскъпна до най-висок връх от юни 2021 г.
През последните 4 седмици еврото поскъпна с 1,3%
Какви права ще има България, когато влезе в еврозоната?
ЕЦБ ще има косвено влияние върху държавния бюджет на страната ни
След като България се присъедини към Еврозоната, тя ще получи редица нови права и задължения като част от страните, използващи еврото.
- България ще има глас в определянето на паричната политика на еврозоната
- Какви задължения ще има страната ни?
На първо място България ще получи право на глас в Генералния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). С цел да се запази способността на Управителния съвет на ЕЦБ да взима решения въпреки увеличаването на броя на членовете му, е въведена ротация на правата на глас на управителите на националните централни банки.
Управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия) притежават общо четири гласа при гласуване. Управителите на централните банки на останалите държави от еврозоната разполагат общо с единадесет гласа при гласуване. Ротацията на правото на глас е ежемесечна, което означава че управителят на БНБ ще има възможност да гласува в около 70% от гласуванията на Управителния съвет на ЕЦБ. Гласът му ще бъде равен на този на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и други страни от ЕС.
Освен това управителят на Българската народна банка (БНБ) ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ – органът, който определя паричната политика на еврозоната. Това означава, че БНБ ще може да участва в решенията за лихвените проценти и монетарните инструменти.
След влизането на България в Еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да има пряка роля в изготвянето на държавния бюджет, но ще има косвено влияние чрез механизми за контрол и координация в рамките на Икономическия и паричен съюз (ИПС), пише FactCheck. Държавният бюджет остава национална отговорност и ще се изготвя от българското правителство и парламент, но страната ще бъде задължена да спазва правилата на Пакта за стабилност и растеж (ПСР):
- Бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3% от БВП
- Държавният дълг трябва да остане под 60% от БВП (или да намалява устойчиво)
Европейската комисия ще оценява проектобюджета и може да изисква корекции при нарушаване на фискалните правила. Ако България надвиши допустимите бюджетни дефицити, може да бъде поставена в процедура за прекомерен дефицит (EDP), което означава засилено наблюдение и препоръки за коригиращи мерки. Ако правителството не предприеме нужните действия, Еврогрупата може да наложи санкции.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
