Как се формира заплатата на депутатите (и защо расте)

Какви бонуси и облаги им се полагат?

С наближаването на изборите темата за доходите на народните представители започва да интересува и да предизвиква бурни дискусии. Какви са всъщност депутатските заплати и как точно се формират те?

Как се формира заплатата?

Снимка: БГНЕС

За разлика от повечето професии, където увеличението на заплатата зависи от преговори с работодателя или лични постижения, при депутатите механизмът е заложен в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Там пише:

„Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт.“

Тоест възнъграждението на народните представители се преизчислява на всеки три месеца. То е равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт (НСИ).

Каква е глобата, ако не гласувам?

През годините са обсъждани различни идеи за санкции – включително глоби до 50 лева или ограничаване на социални помощи

Защо расте автоматично?

Снимка: Ладислав Цветков

Тъй като заплатите в публичния сектор (лекари, учители, администрация) се увеличават, това автоматично вдига и „базата“ за депутатите. Така, без да е необходимо гласуване в пленарна зала, възнагражденията им се актуализират спрямо ръста на доходите в държавата. Към тази база се добавят и проценти за стаж (1% за всяка година), за участие в постоянни комисии (15%) и за научна степен. Председателят на НСИ и неговите заместници получават съответно 55% и 45% над основната заплата.

През август 2025 г. стана ясно, че основното месечно възнаграждение на народните представители се повишава от 7137 до 7935 лв.

Народното събрание поема до 2/3 от основната заплата на депутата за допълнителни разноски – заплащане на сътрудници, консултации, експертизи и организиране на приемни в изборните райони. Тези пари не са „заплата“, но се изплащат от бюджета на парламента.

Имат ли право на служебен транспорт?

Българските депутати имат право на служебен транспорт, като правилата за това се определят от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС).

Депутатите имат право да ползват служебни автомобили от автопарка на Народното събрание за изпълнение на служебните си задължения По закон право на транспорт и охрана от Националната служба за охрана (НСО) имат строго определени лица (президент, премиер, председател на НС), докато обикновените депутати не попадат в тази група. За тях се осигуряват коли от парламента, а не от НСО.

По данни към края на 2025 г., малка част от депутатите (около 102 от 240) декларират, че притежават личен автомобил, което прави служебния транспорт основен за мнозинството.

Как се финансират предизборните кампании: Могат ли партиите да теглят кредит?

Коя партия е получила най-голямата държавна субсидия?

Полага ли им се жилище?

Снимка: Ладислав Цветков

Депутатите, които не притежават жилище в София, ползват ведомствени апартаменти, като наемът и консумативите се покриват от НС. Пътните разходи за отиване и връщане до избирателния район също са за сметка на НС. Държавата, в ролята си на работодател, заплаща пълния размер на дължимите осигурителни вноски върху сумите.

„На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София от мандатния жилищен фонд на Народното събрание, като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание.“

В крайна сметка, ако основната заплата през 2025 г. е между около 7 800 – 8 000 лв., то общият месечен разход за един депутат (с включени представителни и логистика) често надхвърля 12 000 – 13 000 лв.